Select Page

Оценка на управленската програма – „Финанси“

Оценка на управленската програма – „Финанси“

Екипът на Мисълъ реши да представи своята оценка за управленската програма на правителството, публикувана през изминалата седмица. Ще споменем позитивните, негативните страни, както и какво трябва да бъде направено,  според нас. Призоваваме ви да се включите в дискусията на нашата фейсбук страница.

Пълната програма може да откриете тук.

Финанси

Текст

Основна цел на България е по-нататъшната интеграция в Европейската финансова инфраструктура. Еврозоната и единният банков съюз са естествения ни път на развитие, след като страната ни бъде приета във Валутен механизъм II (ВМ II). До тогава Валутният борд остава без алтернатива за гарантиране на финансовата и макроикономическа стабилност.

Стабилната финансова система е основна предпоставка за устойчиво икономическо развитие и поддържане на атрактивна инвестиционна среда. През периода правителството на България ще запази данъчните ставки на преките данъци и ще запази непроменени съществуващите данъчни облекчения. Ставките и прагът за регистрация по ДДС остават непроменени.

ПРИОРИТЕТ 21: Стабилна финансова система като предпоставка за устойчиво икономическо развитие и поддържане на атрактивна инвестиционна среда.

Цел 56: Поддържане на макроикономическа стабилност и осигуряване на финансиране за политиките и приоритетите на правителството.

Мярка 222: Продължаване политиката на придържане към реалистични фискални цели и изготвяне на консервативни бюджетни прогнози. Придържане към фискалните правила и ограничения.

Мярка 223: Подобряване на бюджетната позиция чрез устойчиви стъпки за намаляване на бюджетния дефицит в средносрочен план и достигане до нулево бюджетно салдо по КФП през 2020 г. съгласно годишните консолидационни стъпки, заложени в СБП 2018-2020 г., и неговото запазване или подобряване през 2021 г.

Цел 57: Провеждане на последователна, прозрачна и предвидима фискална политика. Мярка 224: Повишаване на административния капацитет в областта на публичните финанси

чрез обучения в областта на финансовото управление и бюджета.

Мярка 225: Подобряване на процесите на стратегическо планиране чрез установяване на устойчива класификация на разходите по области на политики и бюджетни програми, обвързана с управленските приоритети.

Цел 58: Консервативно и ефективно управление на държавното съкровище.
Мярка 226: Осигуряване на прозрачност при изпълнението и отчитането на бюджета. Мярка 227: Разширяване на обхвата и усъвършенстване на бюджетните плащания в СЕБРА.

Цел 59: Децентрализация на публичните услуги и подобряване на качеството им. Подобряване на управлението на общинско ниво.

Мярка 228: Усъвършенстване на предвидените механизми за разпределение на средствата от централния бюджет за общините.

Мярка 229: Усъвършенстване и актуализиране на стандартите за делегираните от държавата дейности.

Мярка 230: Текущо наблюдение на финансовото състояние на общините, анализ и оценка на показателите, определящи общините с финансови затруднения, и наблюдение на общините в процедура по финансово оздравяване, усъвършенстване на механизма за наблюдение на общините в процедура по финансово оздравяване.

Мярка 231: Намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите чрез осигуряване на възможност за електронно подаване на декларации за местните данъци и такси и развитие на услугите, предоставяни чрез Системата за обмен на информация между МФ и общините.

Цел 60: Изпълнение на финансовите цели на програмите, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, за периода 2014-2020 г.

Мярка 232: Регулярно подаване на заявления за плащане от Сертифициращия орган към ЕК с цел гарантиране на ритмичното възстановяване на средства в националния бюджет.

Цел 61: Успешна защита на интересите на България в областта на икономическите и финансовите. въпроси на ниво ЕС.

Мярка 233: Aктивно участие в законодателния процес в областта на бюджета на ЕС чрез подготовка на позиции и коментари и участие в дискусиите по въпросите, свързани с приемането и изпълнението на съответните годишни бюджети на ЕС.

Мярка 234: Осигуряване на ефективна координация на икономическите и финансови политики в рамките на ЕС.

Цел 62: Ефективно прилагане и управление на системата на собствените ресурси на ЕС в България

Мярка 235: Своевременно плащане на вноската на България в общия бюджет на ЕС, подготовка на прогнозни данни за вноската, предоставяне пред ЕК на отчети, доклади, становища и др. по въпросите на собствените ресурси на ЕС.

Цел 63: Развитие на правната рамка за повишаване на ефективността на вътрешния контрол и вътрешния одит в организациите от публичния сектор.

Мярка 236: Предложения за актуализиране на Закона за вътрешния одит в публичния сектор.

Мярка 237: Предложения за актуализиране на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор.

Мярка 238: Актуализиране на Наредба NoН-6 от 2006 г. за реда и начина за организиране и провеждане на изпити за придобиване на сертификат „Вътрешен одитор в публичния сектор“.

Цел 64: Укрепване на финансовото управление и контрол и на вътрешния одит в публичния сектор и повишаване ефективността на управлението на публичните финанси.

Мярка 239: Изготвяне на Стратегия за развитие на финансовото управление и контрол и вътрешния одит в публичния сектор за периода 2017-2020 г.

Мярка 240: Оказване на методическа помощ на ръководителите на организации от публичния сектор в процеса по изграждане на одитните комитети.

Мярка 241: Актуализиране на методологията по отношение на вътрешния контрол и одит в организациите от публичния сектор.

Мярка 242: Издаване/актуализиране на указания от министъра на финансите за високорискови и приоритетни области за одит, във връзка с годишното планиране от звената за вътрешен одит.

Мярка 243: Активно сътрудничество с Института на вътрешните одитори в България чрез съвместни усилия за усъвършенстване на вътрешния контрол, управлението на риска и дейността по вътрешен одит в публичния сектор, в името на реалното утвърждаване авторитета на професията на вътрешния одитор.

Цел 65: Предложение за изготвяне на рамково споразумение с всички контролни институции за изграждането на „Обществен контролен борд“. Ясно разделение на функциите и отговорностите и подобряване на координацията и взаимоотношенията с други контролни органи – Главен инспекторат, Агенция за държавна финансова инспекция, Сметна палата, Изпълнителна агенция „Одит на средствата от Европейския съюз“, Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори.

Мярка 244: Рамково споразумение, описващо обхвата на отговорностите и функциите на отделните контролни органи, избягване дублирането на ресурси и оптимизиране на законодателството в контролната област на страната.

Мярка 245: Иницииране на регулярни срещи с представители на отделните контролни органи, с цел координиране и синхронизиране на годишните планове на съответните организации.

Цел 66: Мониторинг на състоянието на вътрешния контрол в публичния сектор. Мярка 246: Усъвършенстване на процеса по годишно докладване, чрез въвеждане на уеб-базирана система.

Мярка 247: Извършване на системни наблюдения в министерствата и общините по прилагането на законодателството и методологията по финансово управление и контрол и вътрешен одит, с оглед доразвиване на съществуващата методология.

Мярка 248: Наблюдение и контрол при извършване на външни оценки за осигуряване на качеството на одитната дейност.

Цел 67: Въвеждане на единна национална електронна уеб-базирана платформа за възлагане на обществени поръчки.

Мярка 249: Първи етап за реализиране – до 18.10.2018 г., втори етап за реализиране – до 31.12.2020 г.

ПРИОРИТЕТ 22: Устойчивото нарастване на благосъстоянието.

Цел 68: Осигуряване на условия за висок, устойчив, балансиран и включващ икономически растеж.

Мярка 250: Изпълнение на Националната програма за развитие: България 2020 и плановете за действие към нея.

Мярка 251: Приемане на национална стратегия за развитие България 2030.
ПРИОРИТЕТ 23: Предприемане на решителни мерки за борба със сивата икономика.

Цел 69: Повишаване на приходите в държавния бюджет чрез ефективна превенция и борба с митническите, данъчните и осигурителните измами, отклонението от данъчно облагане и др.

Мярка 252: Предотвратяване на възможностите за укриване и невнасяне на данъци, осигурителни вноски и такси чрез усъвършенстване на законодателството, осъществяване на по-ефективен контрол и засилване на междуинституционалното сътрудничество и координация и ефективен обмен на информация.

Мярка 253: Създаване на условия за по-икономично и по-лесно спазване на законодателството от задължените лица чрез опростяване на административните процедури и разширяване дела и качеството на електронните услуги.

Мярка 254: Решително противодействие на незаконосъобразните практики.

Мярка 255: Надграждане на поддържаните от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ИА АА) регистри за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства и обучението и изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторни превозни средства, както и изграждане на нов модел на контролната дейност, основан на оценка на риска.

Мярка 256: Обмен на информация с Националната агенция за приходите (НАП). Предоставяне на НАП на информация от базите данни на ИА АА за извършване на насрещни проверки по отношение на предоставяните услуги от субектите на контрол и засичането на реалните им финансови обороти.

Цел 70: Подобряване/ засилване на контрола, осъществяван от органите на Агенция за държавна финансова инспекция (АДФИ) в областта на изпълнение на договорите, обект на проверка от органите на АДФИ.

Мярка 257: Изготвяне на Единна методология за контрол върху изпълнението на договорите по Закона за обществени поръчки и повишаване на административния капацитет на финансовите инспектори във връзка с осъществявания контрол.

Оценка

Оценка

За съжаление управленската програма в сектор „Финанси“ не съдържа в себе си така желаните и очаквани десни икономически реформи. В политически аспект управленската програма е по-скоро като на центристка партия, а не на дясна.

В нея изцяло липсват икономически реформи в посока на намаляване на публичните разходи в абсолютна стойност, което впоследствие да направи възможно намаляването на данъците

Друг негатив в програмата е, че в нея няма абсолютно нищо ново. В частта си „Увеличение на благосъстоянието“ тя се базира изцяло върху приетата през 2012 година „Национална програма за развитие: България 2020“. В същата точка се говори и за приемането на нова програма „Национална стратегия за развитие България 2030“, за която обаче на този етап все още не знаем нищо конкретно.

Кабинетът ще води политика на присъединяване към единния банков съюз и Еврозоната след приемането на България в ERM II, което е логично и естествено продължение на интеграцията ни с ЕС, като дотогава валутния борд ще бъде запазен.

 

Доброто

Най-важното в програмата е, че за четиригодишния период на управление правителството на България ще запази данъчните ставки на преките данъци и ще запази непроменени съществуващите данъчни облекчения. Ниските данъци са от ключово значение за устойчивото развитие на всяка ефективна пазарна икономика, така че всякакви усилия в тази насока трябва да бъдат приветствани. Според документа правителството ще се фокусира и върху подобряване на икономическата ефективност на публичните разходи, както и на тяхната прозрачност на изразходване.

Друг позитивен елемент е, че държавата поема конкретни мерки към оздравяване финансовото състояние на общините. Това ще бъде доста сериозен проблем в близкото бъдеще, защото една немалка част от общините реално са в технически фалит. Ако не бъдат предприети конкретни мерки към решаване на тези проблеми те имат потенциала да окажат негативно влияние върху републиканския бюджет в най-скоро време.

 

Лошото и какво трябваше да се направи

Най-големият негатив на програмата е това, че чисто икономически тя не е на коалиция от десни партии. В нея липсва воля за намаляване на публичните разходи, намаляване на държавния дълг и намаляване на данъците. Кабинетът поема ангажимент за придържане към фискалните правила и ограничения, които най-вече включват таван на консолидирания бюджетен дефицит от 2% от БВП и праг на консолидираните държавни разходи от до 40% от БВП.

Тоест, на практика не виждаме желание за намаляване на публичните разходи и държавния в абсолютна стойност, което би трябвало да бъде цел на всеки един десен кабинет.

Като цяло това е напълно очаквано, защото партиите, които подкрепят този кабинет в управленските си програми по време на предизборната кампания заложиха значителни увеличения на публичните разходи в различни сектори на икономиката.

Въпреки, че в програмата се поема ангажимент за запазване преките данъци в нея не се споменава нищо за косвените данъци. Освен това държавата вече увеличи минималната работна заплата, което реално представлява увеличение на разходите за бизнеса. Основната причина поради, която се прави това е да се увличат приходите в бюджета от осигуровки. За съжаление този кабинет не продължи изключително правилната политика на спиране на порочната практика за увеличение на МРЗ.

Като заключение мога да кажа, че в сектор „Финанси“ от програмата на кабинета няма нищо кой знае какво негативно, или позитивно. Това явно е управленската програма, която е било възможно да бъде подкрепена от партиите, които формираха кабинета

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Завършил „Управление на Инвестиции“ в Университета в Рединг, специализира „Бизнес Анализ и Оценка“ в Лондонския Университет за Икономика и Социални Науки (LSE) и „Финанси“ в УНСС. В момента Никола заема позицията на управляващ партньор на „Innovo Investment Management“. Той е и главен икономически анализатор в ЕКИП, икономически тинк-танк.

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели