Ограничаване на загубите

В бизнеса има едно понятие, наречено ограничаване на загубите. Когато нещата са очевидно зле, просто спираш, за да не станат още по зле. Ако има някакви активи, продаваш ги, за да покриеш доколкото е възможно загубата и другото се бракува. Това се прави с цел освобождаване на бизнеса от тежестта на това да продължава някакъв проект, който иначе би могъл да унищожи цялата компания в дългосрочен план. В корпоративния свят се прави редовно и често, виждали сме го и с най-големите играчи.

Да, понякога е трудно, чисто психологически. Това често води до отлагане до последния момент и съответно тежко усложняване на проблема. Отличен пример за това е Нокия, която все пак, в крайна сметка, продаде активите на иначе легендарно успешния си в миналото бизнес с мобилни телефони и го закри, за да може да се концентрира в развойна дейност и производство на телекомуникационна инфраструктура, където е лидер и до днес.

Ако България беше корпорация, а не държава, управлявана от (крипто)социалисти, АЕЦ Белене щеше отдавна да е бракуван проект. Днес ГЕРБ, БСП, ОП и Воля, заедно, са гласували подновяването на проекта АЕЦ Белене. Да, трябва да се признае, заложените принципи са чисто пазарни и силно ограничаващи. Точно това ги прави и напълно невъзможни за изпълнение, защото няма АЕЦ на планетата, който да е изцяло частен и то в такава степен. При все това, от БСП, въпреки войнствената реторика за това как в този си вид решението ограничава възможността на министъра на енергетиката г-жа Петкова да свърши каквото и да е, и въпреки отхвърлянето на тяхната версия на проекта, са предоставили своите гласове в залата, за да го има това нещо отново.

Защо ли? Защото вече ще е лесно да се открехне вратичката още малко, само да се зашуми в общественото пространство: „Вижте каква хубава оферта са ни спретнали китайците/руснаците/французите, само ако…“

И на това „само ако“ разчитат всички стари хиени, които чакат да похапнат още малко от трупа на АЕЦ Белене.
Не се съмнявайте изобщо, че тая централа има шанс да бъде построена някога в този ѝ вид. За толкова години, можеше да е построена четири пъти. Впрочем, всичко това го казвам като привърженик на ядрената енергетика, като технология.

Остава само въпроса за „дясното“ тук…

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Емил Вълков

Eвент мениджър в сферата на ентъртейнмънт индустрията, в миналото - част от екипа създал най-големия фестивал, случил се в България. Ентусиазиран последовател на научния прогрес и защитник на плодовете на Европейската цивилизация. Политически анализатор, дългогодишен активист в дясното политическо пространство.

No Comments Yet

Comments are closed