Select Page

Парижкото споразумение – политически манифест, а не наука

Парижкото споразумение – политически манифест, а не наука

Парижкото споразумение за промените в климата пък може много лесно да бъде изобличено като един икономически и политически инструмент.  Ето и текста на самото споразумение на български.

 

Първо ще обърна внимание на политическата страна и защо, когато човек го прочете, то звучи много повече като манифест на една лява идеология, отколкото на документ, базиран на научни изследвания:

 

1) Парижкото споразумение предвижда огромно и належащо ограничение на въглеродните емисии от страна на развитите страни, докато отлага във времето същото действие за развиващите се такива. Казано просто, слагат се ограничения в развитието на икономиката на развитите страни. Дава се непазарно преимущество на страни като Китай(и не само) пред тези от западния свят. Нещо повече, предвижда се и финансово стимулиране от страна на развитите държави (чл.9), както и механизъм за споделяне на технологии на държавно ниво (чл. 10), което пък би се отразило на евентуално участие от страна на частния сектор в екологични инициативи.

 

2) В много от точките си то звучи като манифест на някоя социалистическа партия (като напр. демократическата партия на САЩ). Говори се за овластяване на жените, мигрантите, равенството между половете и поколенията, права на коренните населения. Неща, които трудно могат да се отчетат като фактор за промяна в климата.

 

3)Като основен метод за постигане на целите се посочва:

 

-„привеждане на капиталовите потоци в съответствие с целта за постигане на ниски емисии на парникови газове“ (чл.2 п.1-в)

-прехвърляне на приходите от дейности свързани със споразумението към други страни от наднационална комисия (чл.6 п.6)

-„Страните признават значението на интегрирани, цялостни и балансирани непазарни подходи“ (чл.6 п.8)

-„Определя се рамка за непазарни подходи към устойчиво развитие…“ (чл.6 п.9)

Т.е. се призовава за пряка намеса на държавите от споразумението в свободния пазар.

 

4) Никъде в споразумението не се описват конкретни мерки за справянето с посочените проблеми, не се поставят конкретни срокове. Нещо повече, плановете за вземане на мерки се определят на национално ниво и са слабо дефинирани в конвенцията, т.е. единствено се настоява за незабавни мерки от развитите страни чрез намаляване на парниковите емисии. Твърде общо и неясно.

 

5) Споразумението на практика не предвижда механизъм за задължаване на страните по него към изпълнението му. (чл.15 п.2). Самата конференция на страните, като орган за проследяване на резултатите може да дава само насоки и да информира (чл.14 п.3) Т.е. подписването на това споразумение води гарантирано единствено до заявяване на желание към опазване на природата и намаляване на емисиите парникови емисии, но не и към конкретни действия. В този смисъл, оттеглянето от него от страна на САЩ е по – скоро политически акт, разграничаващ страната от левите идеи залегнали там.

Политически разгледано, споразумението от Париж и евентуално негово изпълнение, вкл. в неговите препоръки, би довело до икономическо отслабване на страните с развита икономика и действително е в ущърб на населението им (в случая САЩ). Този ефект би се усилил от ехото на световната финансова криза, което още усещаме. Би довел до огромни разходи, липса на икономически ползи. Намесата на държавата пък ще доведе до влошаване на пазарния климат.

Ако вземем пример от Дания, продажбите на електромобили „Тесла“ се сгромолясват след премахването на данъчните субсидии от страна на държавата, т.е. е налично едно изкривяване на пазара в полза на определени играчи от страна на държавата и това важи по – широко и не само в автомобилостроенето. В този ред на мисли, предшестващото парижкото споразумение – това от Киото, е основен виновник за качеството на въздуха, който дишаме днес. То изкриви пазара на автомобили, слагайки ударението върху продажбите на дизелови такива, които имат ниски СО2 емисии, но високи нива на фини прахови частици. Нещо, болезнено видно и актуално у нас днес.

 

Относно развиващите се икономики, светът винаги е имал нужда от „заден двор“, където да може да цапа. В момента това е Китай, като в бъдеще производството се очаква да се измества в югоизточна и Централна Азия. Все развиващи се страни, които ще бъдат облекчени по парижкото споразумение и които е много вероятно да повторят китайския бум на въглеродни емисии съпътстващ развитието на всяка икономика. Парижкото споразумение не предвижда конкретни мерки срещу това, дори напротив.

 

Ако погледнем научната страна на нещата също има много спорни моменти. Противно на медийното отразяване, продиктувано от големия обществен интерес, в научните среди няма консенсус по въпроса за човешкото влияние върху климата. Самата му промяна е рядко оспорвана, но климатът се променя непрекъснато, така че не би трябвало да виждаме нищо плашещо в този факт сам по себе си. Много учени оспорват надеждността на данните, върху които се базират настоящите модели за промени в климата, като например нобеловият лауреат Ивар Йевер (https://www.youtube.com/watch?v=Dk60CUkf3Kw).

Aко знаем нещо със сигурност, то е колко са неточни метеорологичните модели, които можем да развием в момента. Според този представен от Ал Гор през 2006 г. например Холандия вече трябваше да бъде под 2 метра вода. Според д-р Рой Спенсър (водещ учен по климата към НАСА), температурите днес са приблизително толкова високи, колкото в „топлата вълна през XI век“. Пак според него, нямаме достатъчно данни да твърдим, че човешката дейност е значителен фактор в топенето на северните ледове, както и повишаване на нивото на океаните, защото нямаме достатъчно данни назад във времето да потвърдим такава теория (сателити, които да следят ледените шапки например).

Повечето учени, всъщност просто не намират по-добър кандидат за виновник за глобалното затопляне в момента, но в науката това е огромна условност и е много далеч от широко разтръбявания по медии „научен консенсус“. Също така големият  обществен и политически интерес към темата води до изкривяване на научния диалог. Органът на ООН, който ръководи изследванията по темата (IPCC) е под огромен политически и финансов натиск, вкл. поради Парижкото споразумение. Това неминуемо води до игнориране или поне омаловажаване на алтернативни обяснения и изследвания в тази насока.

 

Тук можете да намерите отговори на много въпроси от д-р Спенсър, както и много статии на темата: http://www.drroyspencer.com/my-global-warming-skepticism-for-dummies/

 

В заключение ще кажа, според мен трябва да направим всичко възможно да намалим напрежението върху научните среди, за да могат учените ни на спокойствие да открият и докажат причините за глобалното затопляне, а до тогава да разглеждаме парижкото споразумение и други подобни като на политическа игра на най – високо ниво.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

Боян Златанов

Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели