Select Page

Полското икономическо чудо

Полското икономическо чудо
Рухир Шарма

Рухир Шарма

автор на оригиналната публикация в New York Times

Рухир Шарма е гост-автор в New York Times. Ръководи отдела за развиващи се пазари и е главен стратег на инвестиционната банка Морган Стенли.

 

Ако е трудно отделния човек да забогатее, то това е още по – трудно за цели нации. От над 190 държави следени от Международния валутен фонд, по – малко от 40 се смятат за богати или с развити икономики, а много от останалите са считани за развиващи се от крайвреме. Последната голяма държава, успяла да се придвижи от разиваща се към развита икономика е Южна Корея, преди 20г. Следващата голяма нация, която вероятно ще се присъедини към този клуб може да бъде Полша.

 

Една икономика, за която не се говори много и страна, която президентът на САЩ Доналд Тръмп ще посети тази седмица по време на второто си чуждестранно пътуване от встъпването си в длъжност.

 

Г-н Тръмп ще се срещне с лидери от управляващата партия „Закон и справедливост“, които са във възторг от избора му да посети Варшава преди Берлин, Париж или Брюксел и участва в среща промотираща регионалните икономически връзки в Източна Европа. Други европейски лидери са притеснени от отекването като ехо на популизма на Тръмп към десния национализъм на неговите полски домакини – и двете страни са атакувани като нелиберални заплахи за следвоенния западен ред. Но засега, две години популизъм не оказват негативно влияние на четвъртвековния стабилен икономически прогрес на Полша.

 

 

МВФ има сложно определение за „развита икономика“, но общ показател е, че всички нации в тази категория са достигнали среден годишен доход на глава от населението от поне 15хил. долара. Откакто Полша завърши промяната си от комунизъм към демокрация през 1991г, нейната икономика расте със среден годишен ръст от 4% и изумително не е имала дори едногодишен негативен растеж оттогава. През този четвърт век, средният доход на глава от населението е нараснал от 2 300 на 13 000 долара и ако тези темпове се запазят той ще достигне 15 000 долара до края на десетилетието.

Това е следствие на дългогодишната фискална трезвеност на полските лидери и на нейното рязко скъсване с комунизма. След колапса на съветския блок, Полша се дистанцира възможно най – далеч от Русия и възприема финансова дисциплина и институциални реформи нужни за присъединяването ѝ към Европейския съюз.

В последните 10г. Варшава се обособява като консервативната противоположност на упадъка в Москва. Нейните успели магнати са почти неспособни на себеизтъкването присъщо на руските олигарси, а вместо това са приели американския стил на предприемачество, с ентусиазъм труден за намиране другаде в Европа.

 

Тази продължителна проамериканска и антируска политика продължава много по – дълго от сегашните популистки настроения, което превръща Полша в естествен и все по – надежден партньор на САЩ.

 

В миналото политическият елит се бе фокусирал на военните връзки и геополитика, но Полша и в момента е една от малкото членки на НАТО, изпълняващи ангажимента си за отделяне на поне 2% от брутния вътрешен продукт за отбрана. Предстоящата среща с Доналд Тръмп измества този фокус към местната икономика в разцвета на силите ѝ.

От втората световна война насам малкото бедни нации, успели да забогатеят, го правят на географски групи. Това започва с Италия, Испания и други държави в южна Европа, последвани от Източна Азия. Япония, Южна Корея и Тайван продължават икономическия си растеж почти незабелязано, но впоследствие ще бъдат обявени за икономиките на „Азиатското чудо“.

Днес източна Европа е във възход. Също така тихо, малки страни като Република Чехия показват пътя, следвани плътно от Полша. С население от почти 40млн. и над 300млрд. доларова икономика тя е вече 24-та в света по размер, а вече е и достатъчно голяма за да постави Източна Европа на световната икономическа карта.

Полша е във възход като производствена сила, точно както азиатските чудеса преди тях, въпреки че този път е много по – труден днес. Производството е с намаляващ дял от световната икономика, а Китай взима лъвския дял. Малко от останалите играчи успяват да увеличат своя дял. Тази елитна група от половин дузина държави включва Южна Корея, Чехия и… Полша.

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

Боян Златанов

Старши програмист във водеща българска софтуерна компания, завършил икономическа социология в Университет за национално и световно стопанство.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели