Полша още не е загинала*

Европейската комисия предприе безпрецедентни мерки срещу Полша – предложи на Европейския съвет да задейства активиране на Член 7 (1) от Договора за ЕС. В най-строг вид това означава страната да бъде лишена от право на глас при вземане на общите решения в Евросъюза. Тази процедура е предвидена да се прилага при констатиране на „тежки и постоянни нарушения“ на ценностите на ЕС в държава-членка.

Мотивите на ЕК са, че върховенството на закона и независимостта на съдебната система в Полша са сериозно заплашени от приетите в страната съдебни реформи. Въпросните реформи бяха потвърдени и от полския президент Анджей Дуда.

За да се стигне до прилагане на Член 7 (1) обаче, това трябва да бъде гласувано единодушно от всички държави-членки на ЕС, с изключение на страната, срещу която е стартирана процедурата. Това очевидно няма как да се случи, след като междувременно Унгария обяви, че ще наложи вето върху предложението на ЕК. Великобритания (която все още е пълноправен член на ЕС) също изказа подкрепа за Варшава, възможно е и други страни да го направят. Така че ситуацията се очертава като „много шум за нищо“ и създаване на напрежение вътре в ЕС.

Защо се стигна дотук?

В действителност, промените наистина увеличават влиянието на законодателната и изпълнителната власти върху съдебната. Парламентът вече ще може да избира 15 от 25-те членове на Националния съдебен съвет (досега всички се избираха от съдийското съсловие), а също така се дава възможност на вътрешния министър да назначава по свое усмотрение членове на Държавната избирателна комисия. Това са финалните резултати от близо 2-годишните усилия на управляващата партия „Право и Справедливост“, през които тя прокара над 13 закона, променящи структурата на съдебната власт.

Според Европейската комисия, изпълнителната и законодателната власт систематично получават възможност да се намесват в състава, правомощията, управлението и функционирането на съдебната система. Тоест, внушава се, че са застрашени ценностите на ЕС и в частност, независимостта на трите власти една от друга. А опозицията в Полша директно заявява, че в страната се налага диктатура.

От друга страна, в една безспорна демокрация, каквато е Австрия, Конституционният съд задължи изпълнителната власт да признае еднополовите бракове в момент, когато две консервативни партии преговаряха за съставяне на правителство. По същество това си е намеса на съдебната власт в работите на другите две, но когато става дума за решения в духа на либерализма, явно за Еврокомисията няма проблем.

Какъв ще бъде ефектът от промените в Полша, предстои да видим. Към момента страната е на 29 място в света по индекс на корупция (колкото по-високо е мястото в класацията, толкова по-ниски са нивата на корупция в съответната страна), на 41 място по защита правата на собствеността и на 54 място по свобода на словото (за сравнение, в България е съответно на 75, 85 и 109 места по същите показатели). Интересното е обаче, че промените в Полша доближават страната до положението в… Германия. Която винаги е била сочена като европейски образец. И която, най-вероятно, стои зад интервенцията на Европейската комисия (или най-малкото, вече обяви подкрепа за нейните действия).

Само че, дори да приемем, че Полша трябва да бъде наказана, не е ли по-добре това да се направи по друг начин? Например, като се намалят еврофондовете за страната (Полша е нетен бенефициент). Или, още по-добре, ако чуждите инвеститори започнат да се оттеглят, констатирайки, че бизнес средата се е влошила… Кому е нужно да се създава впечатление за административен произвол от страна на Брюксел към суверенна държава?

И защо Полша е на прицел? Дали заради твърдия й отказ да приема бежанци? Или по-скоро заради факта, че Европейската комисия е доминирана от все още кретащия, но вече доста компрометиран „либерален консенсус“?

Наскоро писах, че Европейската комисия има навика да се заяжда с „непокорни“ държави и Полша е една от тях. Сегашният анонс на ЕК не само ще задълбочи противоречията вътре в Евросъюза, но и допълнително ще настрои онези граждани на ЕС, които и без това стоят на повече или по-малко евроскептични позиции.

Разломът между поддръжниците на досегашната европейска политическа линия (консенсус между умерената десница и умерената левица) и налагащите тенденцията за съюз между „традиционната“ десница и набедените за крайнодесни и евроскептични политически течения е повече от явен. Първите все по-ясно усещат, че губят мача и издават своята нервност. Но с действията си, те не само ще се компрометират допълнително, а и залагат рискове спрямо единството на Европа.

Естествено, казусът засяга и България. С други думи, Борисов ще трябва да избира между Меркел и Качински. Доста труден за него избор предвид, че най-вероятно на него му се иска да подкрепи Варшава, но едва ли му стиска да се противопостави на Берлин. И все пак, бъдещето ще покаже. Много близкото бъдеще…

*Полша все още не е загинала – превод на заглавието на официалния химн на Полската република Jeszcze Polska Nie Zginęła

 

Оригинална публикация в news.bg

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Димитър Петров

Димитър Петров е магистър по Социология от СУ "Св. Климент Охридски" и Магистър по Tourism Destination Management от NHTV Breda University of Apllied Sciences, Холандия. Член на Контролния съвет на Младежки консервативен клуб. Секретар е на "Един завет" - клуб на потомците на офицерския корпус на Царство България.

No Comments Yet

Comments are closed