Select Page

Повече пазар, мосю Макрон

Повече пазар, мосю Макрон

Един призрак броди из Европа – призракът на социалния дъмпинг. Цели 169 години след публикуването на комунистическия Манифест новоизбраният френски президент Еманюел Макрон сякаш пак призовава окончателно изоставени във вчерашното политически духове. Реториката е уж по-различна, но темата на практика – една и съща. А всички знаем, че появяват ли се призраци, те по-скоро рано, отколкото късно ще почнат и да притесняват хората. Ще се появи проблем, който ще търси своето решение. Където духове – там и ловци на духове. Въпрос на търсене и предлагане на пазара. Засега отворен остава само въпросът кой ще инвестира да го играе ловец.

За какво става дума?

Макрон е на мнение, че Общият пазар и свободното движение на хора не били създадени, за да помогнат на държавите-членки с най-ниски социални стандарти. С други думи той твърди, че работниците и служителите на пазара на труда не бива да се конкурират на ниво възнаграждения, като използваният тук лозунг е „За една и съща работа трябва да се плаща една и съща заплата“.

С това си искане Макрон не е сам. Подкрепя го австрийският канцлер-социалдемократ Кристиан Керн, който отдавна поддържа огъня срещу командироването на работници в рамките на ЕС. То не трябвало да е за срок, по-дълъг от 1 година, а спазването му да е скрепено с още повече и по-строги проверки и санкции.

Какъв е проблемът с командироването?

Понастоящем действащата правна рамка позволява на фирми, регистрирани в една държава-членка на ЕС, примерно в България, да предлагат услугите си в други държави-членки, като имат правото да командироват свои работници и служители в съответната държава-членка на ЕС, където трябва да се свърши работата.

Сега това е възможно за неопределен период от време, като на работниците е позволено да останат социално осигурени в продължение на максимум 24 месеца в социалните системи на техните страни по произход. Резултатът е, твърди се, че компаниите в Западна Европа били изложени на нелоялни практики от страна на източноевропейските си конкуренти, а работниците там – дори на социален дъмпинг.

Срещу всичко това не помагали и правилата, че на командированите трябвало да се плаща съобразно предвидените в приемащата страна трудови минимуми, защото били лесни за заобикаляне.

Край на свободното движение на хора

Темата е изключително парлива не само за България и Румъния, но и за по-богатите ни средноевропейски партньори от Чехия и Словакия. И това е така, защото една от най-ценните ни експортни стоки са хората – нископлатените (в сравнение със западноевропейците) при това.

Ограничаването на предлагането на услуги със собствен персонал или задължението на българските и другите източноевропейски фирми да плащат и осигуряват хората си съобразно по-високите западни стандарти на практика ще постави трудно преодолима бариера пред първите, за да защити вторите. По-лошо дори – ще заплаши, а би могло и да унищожи, свободното предлагане на услуги и движението на хора въобще.

Това ли иска Макрон?

Да, макар и да се крие зад иначе прекрасния евфемизъм „Да преосновем Европа!“, френският президент изглежда иска тъкмо това. И то противно на някои от предизборните си обещания за повече пазар и по-либерална политика като цяло.

Какво да правим ние? Можем и трябва да теглим в обратната посока – по-малко регулации и повече пазар в трудовите отношения. Всичко останало, би могъл да преупотреби израза си Борисов, са шменти-капели.

Прочее, Борисов би могъл и да се позове на това изследване, според което Евросъюзът сума сумарум печели от преливането на по-нископлатена работна сила от изток на запад. Би могъл и да пита Макрон с колко е готов да оскъпи стоките и услугите за френските и другите западноевропейски граждани вследствие победата си над социалния дъмпинг.

Въобще много би могъл Борисов, включително и да се пробва като ловец на духове. Остава само да го осъзнае и най-вече – да го пожелае.

(Заглавието е на редакцията)
Оригинална Публикация

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Емил А. Георгиев е адвокат и университетски преподавател по интелектуална собственост. Активист за гражданска, обществена и политическа промяна чрез истинска, дълбочинна и обхватна реформа в правосъдието. Застъпник е за цифрови права, свободен интернет и софтуер с отворен код. Един от основателите и първи председател на управителния съвет на либералната партия ДЕОС – от май 2014 до януари 2017 г. Член е също на Инициатива „Правосъдие за всеки“, на Инициативния комитет за адвокатска реформа „ИКАР“, както и на сдружение „Либерални идеи за България и Европа“. В изборите за 44-то Народно събрание беше кандидат за народен представител от коалиция „Да, България“ в 24 МИР- София. Баща на една дъщеря.

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели