Прекрасни бели мъже

Гледам сега целия глобален, настървен и назидателен бой по канчето на белите, хетеросексуални мъже и направо ми е зле и направо не си е честно. Сега аз може и да съм една клета, музейна, по-скоро по парижки, отколкото по #metoo гледаща на отношенията мъж-жена източно европейка, с подчертан сантимент към “източна” и с дебело подчертан шрифт за “европейка“, но това не се търпи.

Прекрасни сте си мои бели, хетеросексуални мъже , не е вярно, че сте съвсем свине. Е, понякога сте. Но никак не по принцип и никога – винаги! Иначе няма как да си обясня, защо не се сещам за много други места по света, където не живеят обичайните “лоши бели мъже” и по тия места жените да са толкова свободни, с толкова прозрачни рокли по червените килими на кариерите си, настоявайки (и с пълно право!), че просто така си се харесват и не е с цел да ги поканите по хавлия в стаята си. И тия жени да са ви и шеф и легален плеймейт на годината, не подлежащ на убиване с камъни. Да са и гей, да гледат порно с вас или без вас, да ви бият на бизнес стратегия на годината, да си гледате децата почти заедно с тях и да сте сменили повече памперси отколкото някой не толкова “лош и бял мъж“ изобщо е видял през живота си. Има, разбира се, милиони мъжки бъгове в тая идилична картина, но има и милиони женски бъгове в същата идилична картина.

Би било толкова политическо коректно и красиво, ако сега кажа, че по принцип харесвам и това, което всички мъже от всички раси, континенти и религии по света са направили, за да живеят с жените си така, както живеем тук заедно, но ще е твърде лицемерно. И ще се въздържа.

И ако един ден толкова много ви нашокат канчето, че не успея да ви позная на улицата, ще се радвам, че просто вече ще съм достатъчно стара и ще ми е все тая за тоя нов, футуристичен, стерилен и безполов свят, който просто никога няма да е толкова секси, колкото си беше нашият.

P.S: Имам и дълъг, красив пост за белите, хомосексуални мъже в живота ми, ама си го оставям за по-късно. Да премине тоя ужасТ с ИК (Истанбулската конвенция – бел. ред.)… че няма да ме чуете

 

*Съдържанието се публикува от личния профил на Теодора Духовникова с нейното съгласие. Заглавието е на редакцията
Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Теодора Духовникова

Теодора Духовникова завършва Класическата гимназия в София, а след това специалност актьорско майсторство за драматичен театър. Най-известните ѝ роли в театъра са в „Развратникът“, „Любовни булеварди“, „Полковникът и птиците“, „Просяшка опера“, „Ръкомахане в Спокан“, „Идеалният мъж“ , „Прoцесът срещу богомилите“ , „Лисичета“  Участва в редица филми като „Дъвка за балончета“, „Вездесъщият“, „Дървото на живота“, „Под прикритие“ както и е гласът на „Сляпата вайша“