Select Page

Мисъль оценява управленската програма в сектор „Транспорт“

Мисъль оценява управленската програма в сектор „Транспорт“

Екипът на Мисълъ реши да представи своята оценка за управленската програма на правителството, публикувана през изминалата седмица. Ще споменем позитивните, негативните страни, както и какво трябва да бъде направено,  според нас. Призоваваме ви да се включите в дискусията на нашата фейсбук страница. Днес ви представяме анализа на сектор „Транспорт“ на Даниел Шекерлетов.

Пълната програма може да откриете тук.

Транспорт

Текст

15. Транспорт
ПРИОРИТЕТ 45: Ефективно поддържане, модернизация и развитие на транспортната
инфраструктура.
Цел 176: Реализиране на приоритетни железопътни (жп) проекти за една модерна,
екологична и достъпна ЖП инфраструктура.
Мярка 675: Модернизация на жп линията София – Септември.
Мярка 676: Изграждане на жп участък София – Волуяк, част от жп възел София.
Мярка 677: Модернизация на жп линията Пловдив – Бургас, Фаза 2.
Мярка 678: Модернизация на жп линията Драгоман – София.
Мярка 679: Модернизация (частична) на жп възел Пловдив.
Мярка 680: Възстановяване на проектните параметри на жп линията Русе – Варна.
Цел 177: Подобряване на техническото състояние на подвижния железопътен парк.
Мярка 681: Разработване на концепция (стратегия или план) за закупуване на тягов и нетягов
подвижен железопътен състав (локомотиви и вагони).
Мярка 682: Увеличаване на ресурсите за поддръжка на подвижния състав.
Мярка 683: Обновяване на базите за извършване на поддръжка с ново и модерно
технологично оборудване и екипировка на подвижния състав.
Цел 178: Развитие на интермодалния транспорт.
Мярка 684: Разширение на метрото в гр. София.
Мярка 685: Подготовка за изграждане (проектиране) на интермодални терминали в
гр. Варна и гр. Видин.
Цел 179: Развитие на двустранните международни отношения в сферата на
железопътния транспорт.
Мярка 686: Подписване на Споразумение между правителството на Република България и
правителството на Република Гърция, регламентиращо железопътния трансграничен трафик.
Мярка 687: Подписване на Споразумение между правителството на Република Сърбия и
правителството на Република България, регламентиращо железопътния трансграничен
трафик.
Цел 180: Въвеждане на по-справедлив модел за таксуване за ползване на
републиканската пътна мрежа – чрез въвеждане на смесена система: електронна
винетка за леки автомобили и тол такса за изминато разстояние за тежкотоварните
автомобили.
Мярка 688: Проектиране, изграждане и въвеждане на електронна система за събиране на
таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за
превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 т. (Тол) и на база
78
време за леки автомобили с обща технически допустима максимална маса до 3,5 т.
(електронна винетка).
Цел 181: Изграждане на модерна и безопасна пътна инфраструктура. Завършване на
магистралния пръстен на страната.
Мярка 689: Доизграждане на автомагистрала (АМ) „Струма” (Благоевград – Сандански):
 АМ „Струма“, лот 3.1, участък Благоевград – Крупник от км 359+000 до км
366+000 и от км 370+460 до км 376+000.
 Лот 3.1. тунел „Железница“.
 АМ „Струма“ лот 3.2.
 АМ „Струма“ лот 3.3, участък Кресна – Сандански от км 397+000 до км 420+624.
Мярка 690: Доизграждане на АМ „Хемус”:
 Завършване на подготовката на строителство на автомагистрала „Хемус” с
приблизителна дължина 250 км, разделена в три етапа: Етап 1 – от АМ „Хемус”
(А-2) Ябланица до път II-35; Етап 2 – от път II-35 до път E85 и Етап 3 – от път E85
до АМ „Хемус” (А-2) Белокопитово.
 Изграждане на магистрален участък – 9,3 км „Ябланица – път I-4 от км 78+500 до
км 87+800.
 Изграждане на магистрален участък – 16,32 км; III-5102 – Белокопитово от км
310+940 до км 327+260.
 Изграждане на магистрален участък – 223,14 км; път I-4 до III-5102 – от км 87+800
до км 310+940.
Мярка 691: Изграждане на „Обход на гр. Габрово“, включващ тунел под Шипка:
 Изграждане на обходен път на гр. Габрово.
 Завършване на подготовката на тунелен участък под връх Шипка.
Мярка 692: Изграждане на АМ „Калотина – София”:
 Изграждане на АМ „Калотина“ – (ГКПП Калотина – Софийски околовръстен път)
от км 1+000 до км 15+500.
 Изграждане на АМ „Калотина“ – (ГКПП Калотина – Софийски околовръстен път)
от км 15+500 до 32+ 477,20 и етапни връзки”.
Мярка 693: Подготовка на 6 участъка за изграждане на скоростен път Видин – Ботевград:
 Етап 1 „Видин – Димово” – с дължина 35,7 км.
 Етап 2 „Димово – Бела – Ружинци” – с дължина 22,3 км.
 Етап 3 „Ружинци – Монтана” – с дължина 40,3 км.
 Етап 4 „Монтана – Враца” – с дължина 28,7 км.
 Етап 5 „Враца – Мездра” – с дължина 9 км – рехабилитация.
 Етап 6 „Мездра – Ботевград” – с дължина 33 км.
Мярка 694: Осигуряване на финансови източници за подготовката и изпълнението на AM
„Русе – Велико Търново“.
Мярка 695: Осигуряване на финансови източници за подготовката на AM „Черно море“.
Мярка 696: Развитие, изграждане и рехабилитация на републиканската пътна мрежа.
 Доизграждане на южната дъга на Софийски околовръстен (оставащите участъци:
от AM „Тракия” до пътен възел „Младост” и от пътен възел „Бояна” до AM
„Люлин”).
 Път І-9 Слънчев бряг – Бургас, Обход на град Поморие от км 217+000 до км
222+849.41.
 Път I-9 Слънчев бряг – Бургас от км 207+800 до км 212+233 – Обход на село
Ахелой.
 Реконструкция на път I-9 „Слънчев бряг – Бургас“ от км 212+233 до км 217+000 с
изграждане на второ платно.
79
 Обходен път на град Бургас І-ви етап от км 230+700 на път І-9 „Сарафово – Бургас“
до км 493+550 на път І-6 „Ветрен – Бургас“ и локални платна.
 Околовръстен път на гр. Пловдив – привеждане към габарит Г 20 участъци: Път
ІІІ-805 „Път І-8 „Пазарджик-Пловдив” – ПВ Царацово – Съединение” от км 0+000
до км 4+120 и Път ІІ-86 „Път І-8 „Пазарджик-Пловдив” – Асеновград – Смолян”
от км 0+000 до км 14+750.
Цел 182: Подобряване на свързаността и достъпността до TEN-T мрежата за товари и
пътници чрез мерки, финансирани от фондовете на ЕС.
Мярка 697: Строителство, реконструкция и рехабилитация на първокласни, второкласни и
третокласни пътища (извън Трансевропейската транспортна мрежа), които обслужват
вътрешнорегионални връзки и осигуряват възможности за развитие на специфичния
икономически потенциал, чрез връзка и достъп до TEN-T мрежата.
Цел 183: Подобряване безопасността на общинските пътища и осигуряване на
условия за модерна общинска пътна мрежа.
Мярка 698: Създаване на база данни за съществуващото техникоексплоатационно състояние
на общинските пътища.
Мярка 699: Нормативна и приложна дейност, изготвяне на проекти на решения на
Министерския съвет за изменение и допълнение на списъка на общинските пътища.
Мярка 700: Обезопасяване на участъци с концентрация на пътно-транспортни
произшествия.
Мярка 701: Изпълнение на инвестиционни проекти.
Цел 184: Създаване на условия за развитие на морския и речен транспорт.
Мярка 702: Въвеждане на мерки на национално ниво за прилагане на Регламент (ЕС)
2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15.02.2017 г. за създаване на рамка за
предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на
пристанищата (OB, L 57 от 03.03.2017 г.).
Мярка 703: Създаване на подходящи условия за увеличаване на инвестициите в
пристанищата – ускоряване на инвестиционния процес чрез прилагане на правилата на
комплексното административно обслужване.
Мярка 704: Съкращаване на сроковете за извършване на административните услуги
посредством дигитализация на целия процес от подаване на заявлението до получаване на
крайния акт, в т.ч.:
 Преминаване към издаване на електронни корабни документи.
 Развитие на единната централизирана информационна система на Изпълнителна
агенция „Морска администрация“ в посока на автоматичен обмен на данни между
електронните регистри, поддържани от агенцията и други регистри на държавната
администрация.
Мярка 705: Реализиране на инвестиционните намерения, които са заявени от българска и
румънска страна с подкрепата на ЕС, за премахването на критичните участъци в българо-
румънския участък на река Дунав чрез изграждане на хидротехнически съоръжения за
направляване на речното течение и поддържане на ограничено драгиране за подобряване на
самопромиващата способност на реката на пясъци и други наноси с цел минимизиране на
периодичното поддържащо драгиране.
80
ПРИОРИТЕТ 46: Привличане на инвестиции и професионално управление на
транспортната инфраструктура и съоръжения.
Цел 185: Развитие на обекти от транспортната инфраструктура чрез механизмите на
концесията.
Мярка 706: Предоставяне на концесия на пристанищен терминал „Зимовник“ – гр. Русе (при
км 491 на р. Дунав).
Мярка 707: Предоставяне на концесия на пристанищен терминал „Видин-център“, част от
пристанище за обществен транспорт с национално значение Видин.
Мярка 708: Предоставяне на концесия на пристанищен терминал „Русе-запад“, част от
пристанище за обществен транспорт с национално значение Русе.
Мярка 709: Предоставяне на концесия на пристанищен терминал „Русе-изток 1“, (включващ
корабни места от №1 до №8) част от пристанище за обществен транспорт с национално
значение Русе.
Мярка 710: Предоставяне на концесия на пристанищен терминал „Русе-изток 2“, (включващ
корабни места от №9 до №14) част от пристанище за обществен транспорт с национално
значение Русе.
Мярка 711: Предоставяне на концесия на летище Балчик за обслужване на търговски
операции с въздухоплавателни средства с максимална излетна маса до 5700 кг или с
пътниковместимост до 19 седалки.
Мярка 712: Предоставяне на концесия на гражданско летище за обществено ползване
София.
Мярка 713: Предоставяне на концесия на гражданско летище за обществено ползване
Пловдив.
Мярка 714: Предоставяне на концесия на обект „Интермодален терминал в Южен централен
район на планиране в България – Пловдив“.
ПРИОРИТЕТ 47: Повишаване на сигурността и безопасността на транспортния
сектор, въвеждане на интелигентни транспортни системи.
Цел 186: Повишаване на сигурността и безопасността на транспортния сектор.
Мярка 715: Транспониране на Директива 2014/47/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 3 април 2014 година относно крайпътната техническа проверка на изправността на
търговски превозни средства, които се движат на територията на Съюза, и за отмяна на
Директива 2000/30/ЕО чрез въвеждане на съответните изисквания в Закона за движението по
пътищата до края на 2017 г.
Цел 187: Въвеждане и прилагане на интелигентни транспортни системи.
Мярка 716: Ускорено изграждане на европейската система за управление на железопътния
трафик (ERTMS/ETCS) в националната железопътна система.
Мярка 717: Внедряване на интелигентни транспортни системи в автомобилния транспорт.
81
ПРИОРИТЕТ 48: Подобряване на качеството на услугите в железопътния сектор и
изработване на дългосрочна стратегия за българските железници.
Цел 188: Подобряване на финансовото и техническо състояние на търговските
дружества и държавни предприятия в сектора.
Мярка 718: Поддържане на активен диалог с кредиторите на „Холдинг БДЖ“ ЕАД с цел
постигане на взаимно приемливо споразумение за разсрочване/преструктуриране на
задълженията на групата.
Мярка 719: Продажба на неоперативни активи.
Мярка 720: Оптимизиране на разходите.
Цел 189: Осигуряване на качествени и достъпни обществени пътнически
железопътни услуги.
Мярка 721: Разработване на общо разписание на обществения пътнически транспорт
(автобусен и железопътен транспорт).
Мярка 722: Проектиране, разработване и въвеждане в експлоатация на „Системата за
резервация на места, продажба на билети и информационно обслужване на пътниците“.

Оценка

Разделът за транспорт в Програмата за управление на правителството се състои от 4 приоритета, 14 цели и 48 мерки. Както и в останалата част от документа, те са представени в телеграфен стил без изложения и навлизане в детайли, от което може да се предположи, че програмата цели основно да демонстрира добрата воля на правителството да работи по отношение на изброените в нея въпроси, без да служи като някакъв оперативен стратегически документ, задаващ как това да се случва. Зададените предложения за сметка на това постигат пълна приемственост с действащите стратегически документи в сектора като например новоприетата Интегрирана транспортна стратегия в периода до 2030 г. (линк), които очертават развитието на националната транспортна система в дълбочина. В този смисъл програмата не предлага някакви съществени изненади, а препотвърждава дългосрочната политика, следвана през по-голямата част от последните десетина години.

Програмата може да бъде разделена условно на две части: такава, която касае конкретни транспортни отсечки и част за всичките останали мерки. Първата предвижда реализирането или поне напредъка по важни инфраструктурни проекти, по част от които се работи от години. В железопътния сектор това се изразява в модернизирането на участъци предимно по южно направление (т.нар. „железопътна магистрала“ от София до Бургас); във Видин и Варна се предвижда проектирането на интермодални терминали, а в София- разширение на метрото. Акцентът обаче отчетливо пада върху проекти за пътна инфраструктура, което е разбираемо с оглед на националните и регионални особености и продължаващата нужда от наваксване в сферата на мобилността. Изграждането на магистралната мрежа и поддържането на първокласните пътища продължава да обслужва по най-добър начин постсоциалистическата транспортна икономика и личните нужди на българите. Сред пътните проекти изпъкват завършването на АМ „Струма“ с проблемния Лот 3, доизграждането на АМ „Хемус“ изграждането на АМ „Калотина“, както и осигуряването на финансиране и/или подготовка за изграждане на АМ „Черно море“, АМ Русе-Велико Търново и СП Видин-Ботевград. Реализирането на всички тези намерения в рамките на мандата на правителството е много амбициозна задача и едва ли ще може да се сбъдне до 2021г. Това важи особено по отношение на АМ „Хемус“. Приоритетното изграждане на „Хемус“ със средства от бюджета е силен израз на политическа воля, но засега двата готови за строеж участъци Ябланица-Боаза и Белокопитово-Буховци са с обща дължина от 25км. Останалите 223км в програмата са зададени за изграждане като един общ участък без лотове; на практика за тях няма и готови проекти. Тук може да се цитира изказването на настоящия министър на регионалното развитие, който предвижда до края на мандата да бъдат изградени 75км, вероятно до разклона Плевен-Ловеч.

Сред останалите мерки се отличава въвеждането на крайно необходимата за гарантиране устойчивото финансиране на националната пътна мрежа тол-система за тежкотоварния трафик. България разполага с ключово географско местоположение и през територията ѝ минават сериозни международни транспортни потоци, а товарните камиони причиняват шест пъти по-големи щети върху пътната настилка отколкото леките автомобили. Тол-системата би спомогнала за едно по-справедливо остойностяване на този трафик, приходите от което ще бъдат използвани целево за поддържането на пътната мрежа. В програмата остава старата идея за леките коли да се запази винетната система.

Други мерки, които заслужават споменаване, са вграждането на интелигентни информационни системи за трафика, подобряване на безопасността по българските пътища, както и развитие водния сектор, например чрез осъществяването на следващата фаза на напредналия вече проект за поддържане на плавателната способност на р. Дунав чрез осигуряване на техника за хидротехнически контрол и драгиране на плитките участъци по българския участък.

В отделен подраздел се тематизират структурните реформи в железопътния сектор. Срещат се познати формулировки като например нуждата от финансово оздравяване на холдинга, реструктуриране на дълговете, подобрение на техническия състав, осъвременяване на услугата чрез електронизация и т.н. Липсата обаче на конкретни мерки и суми, които да индикират в каква степен тези намерения ще могат да се считат за изпълнени в бъдеще, създава несигурност относно решителността и яснотата за постигането им. Пример за това е отделна мярка, която цели изготвянето на стратегия за закупуване на нови локомотиви и вагони без обаче реално да се предвижда закупуването им (за особеността на държавната администрация писането на стратегия по определен проблем да бъде представяно като почти самодостатъчна мярка ще стане дума някой друг път). Документът не засяга важни въпроси за сектора като евентуалните възможности за либерализация на железопътните услуги и очертаващото се използване на приходите от концесията на летище София за дотиране на БДЖ. Като мярка е изведена разпродажбата на неоперативни активи, но не и закриването на неоперативни линии, какъвто опит имаше веднъж в близкото минало.

Вместо заключение може да се каже, че програмата на правителството за транспортния сектор е своеобразен „план максимум“ за развитието му през следващите години и дори непълна реализация на посочените проекти и мерки би довело до улеснения за гражданите и икономиката. Като препоръчително може да се изтъкне нуждата от повече конкретика при формулирането на някои от мерките и съсредоточаване на управленски и финансов ресурс за бързото им изпълнение.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Завършил политология в СУ "Климент Охридски" и магистратура по антропогеография в Тюбингенския университет. Работи в сферата на транспортната политика.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели