Select Page

Провалът „Дондуков“

В продължение на няколко години, след многобройни обсъждания бяха извоювани подобрения в проекта за ремонт на бул. Дондуков, но преди дни те бяха пожертвани с лека ръка само с едно популистко изказване. Единствената му цел беше да угоди на моментното настроение на електората с претенцията, че е в полза на паметта на стара София – същата онази, която години наред беше рушена и палена. Въпреки това, ние не смятаме да стоим безучастни и сме твърдо решени добрите идеи да бъдат реализирани, а митовете, които превзеха нашето общество да бъдат разбити.

Царство на автомобили вместо улица за всички

Фиксирането върху паважната настилка като единствен и най-важен елемент за запазване на облика на стара София и нежеланието на защитаващите тази теза да обсъждат какъвто и да е било компромис в проекта, в крайна сметка ще доведе до запазване на съществуващото положение с трафика по булеварда и той ще продължи да бъде царство на автомобилите. Комбинираният вариант (асфалт за автомобилното платно и павета – за трамвайното), разработен след обсъжданията с гражданите и предложен от общината предвиждаше на мястото на едната лента за паркиране да бъде обособена велоалея широка 3 метра. Бяха предвидени първите в София бетонни трамвайни ограничители, които да ускорят преминаващите три трамвайни линии и да ги направят по-предпочитани. Приета беше и идеята за изграждане на островни трамвайни спирки, които да повишат безопасността и комфорта на пътниците. Убедихме общината и проектантите и за необходимостта от оформяне на обезопасителни острови на мястото на първоначално заложената маркировка, както и за тротоарни уширения, които щяха да подобрят видимостта и да улеснят пресичането на пешеходците.

Дали всичко това ще бъде пожертвано в името на духа на стара София? Засега изглежда така, тъй като в публикувания на сайта на Направление архитектура и градоустройство проект всички тези подобрения липсват. На практика автомобилният хаос ще се запази, трамваите няма да спечелят своето заслужено предимство, а паркирането “само за малко” ще се случва в “пет ленти”.

Поредна голяма грешка на безгласната Фандъкова

Сагата с ремонта на бул. Дондуков продължава вече 10 години, като през последните няколко темата непрестанно привличаше обществен и медиен интерес. Въпреки това, целият процес протече без нито веднъж да чуем от кмета на София категорична позиция: какво иска да постигне Столичната община с този ремонт, защо и докъде ще се съобрази с различните предложения, за или против е паважната настилка. Затова е недопустимо само дни преди официално да започне ремонта, столичният кмет популистки да заяви, че паветата остават защото тя лично е била “за запазване на духа на стара София”.

В Министерство на културата пък се проведе неформална дискусия, на която не присъстваха нито представители на общината, нито на проектантите, за да защитят решението за комбиниран вариант, което беше очевиден опит да се избяга от отговорност. Заповедта, на чиято база софийските павета са декларирани като паметник на културата така и не беше показана и все още не може да бъде намерена никъде в публичното пространство, за да може обществеността да се запознае с аргументите на вече бившия министър Вежди Рашидов. Учудваща е и настъпилата тишина относно какво следва след становището на министерството: ще бъде ли обсъдено от Експертен съвет; ще има ли опит да се постигне разумен компромис, така че да не бъдат жертвани договорените положителни промени в проекта?

“Най-горещите места в ада са предназначени за онези, които по време на големи морални изпитания са пазили неутралитет.”

е казал великият италиански поет Данте Алигиери. Казусът Дондуков е пореден пример за това, че София има нужда от кмет визионер, който може да отстоява смели решения в интерес на софиянци, които макар и трудно приемливи в началото, биха донесли дългосрочни ползи за живота в столицата. Повече от очевидно е, че администрацията упорито отказва да се учи от натрупаните грешки, а това е сериозен повод да се съмняваме в капацитета ѝ да управлява над милиардния бюджет на града, събиран от нашите данъци.

Фандъкова дискредитира и демотивира собствената си администрация

Изненадващата категоричност в мнението на кмета за паважната настилка е тежък удар и върху усилията на ръководената от нея общинска администрация. Немалък административен и експертен ресурс бе похарчен за организиране на обществени обсъждания и изработване на различни варианти на проекта. В крайна сметка Общината застана зад комбинирания вариант, но това явно не беше достатъчно, за да предотврати непремерени и необмислени изказвания от най-високо политическо ниво. Бихме могли да предположим какво послание се изпраща към стотиците служители на столична община, които досега многократно бяха атакувани, че не работят за прилагане на съвременните принципи на устойчивата градска среда? Когато най-сетне се достигна до компромисно, макар и далеч от перфектно, но все пак залагащо тези принципи решение, техният пряк началник им удари звучен шамар. Ще можем ли да очакваме отново същото желание за работа и дали случилото се няма да е пречка за възможността за съществена промяна в София?

Факти vs. Манипулации

Само паветата ли са духът на стара София?

Всички помнят с отвращение как Министерство на културата стоя безучастно, когато паметниците на културата в София пламваха или биваха унищожавани от нечий бизнес интерес. И след всяко посегателство отговорността се прехвърляше, а гражданите бяха убеждавани, че нищо не е могло да бъде направено. Нима изведнъж новият министър реши, че може да изкупи миналите грехове и бездействие симулирайки загриженост за облика на стара София?

Но в крайна сметка, какво е “стара София” и кои са нейните отличителни черти? Нима забравихме, че освен с павета, предвоенна София се е отличавала като зелен град с широки тротоари за пешеходци, много трамваи, разкошни осветителни стълбове и прекрасни фасади. Нима не виждаме, че днешна София пък представлява пълна нейна противоположност – град окупиран от хаотично паркирали върху разпадащите се тротоари автомобили, стари и ронещи се фасади, ръждясали осветителни стълбове и почти пълна липса на естетическа градска мебел (пейки, кошчета за смет, павильони, стълбове за обяви…). Стара София е била столица, отразяваща актуалните за времето си градоустройствени и архитектурни тенденции. Днешна София не може да следи темпото на инфраструктурното развитие на нито една столица в ЕС. Избраното решение за бул. Дондуков обрича града на застой и ни отдалечава от постигането на мечтата да живеем в един подреден, здравословен и удобен град.

бул. Дондуков – кръстовището с ул. Търговска.
Източник: Стара София

Паветата са по-шумни и замърсяващи от асфалта

Научната общност многократно емпирично е доказвала, че паважната настилка причинява повече шумово и прахово замърсяване. Затова и се препоръчва паважа да се използва само за пешеходни зони, пътеки или малки, ненатоварени улици. Ползването на паваж по големи и натоварени булеварди се смята за неефективно заради амортизация на автомобилите и превозните средства на градския транспорт, но и заради причиняваните вреди на общественото здраве. При една и съща скорост на движение на автомобил, паветата са източник на по-високи нива на шум – средно около и над 5 децибела, сравнено с асфалтова настилка, например.

Нива на шум при различни пътни настилки.
Източник: Transportation Research Part D

Желанието да се поставя паважна настилка, без публично да се гарантира, че сега използваната технология ще бъде променена означава и, че както обикновено приказките за важността на здравето на софиянци са просто проформа. Сигурни сме, че живущите и преминаващите по булевард Дондуков няма да бъдат щастливи от облаците прах, които ще се издигат, когато дойде време за полагане на паветата, чиято основа и фуги, в България, се запълват просто с фин пясък.

Скоростен булевард ли?

Защитниците на паважната настилка многократно в публичното пространство изказваха своите притеснения, че ако се използва асфалтово покритие, това ще превърне булеварда в “скоростна писта за автомобилите”. Бяха правени сравнения дори с бул. България, Цариградско шосе и Околовръстното.

Разбира се подобни сравнения са напълно безпочвени. Бул. Дондуков е стандартен градски булевард с ограничение на скоростта от 50км/ч, за сметка на изброените по-горе булеварди, които са законово регламентирани като скоростни с ограничение между 70 и 80км/ч. Защитниците на паважа удобно пропускат и факта, че на бул. Дондуков има множество напречни улици, светофари и пешеходни пътеки, които естествено ограничават скоростта на движение. Подобна функция щяха да играят и трамвайните ограничители и делинеаторите, отделящи велоалеята. Жалко, че тези аргументи не бяха взети предвид.

Настояваме за незабавни корекции, гарантиращи устойчивост

Отхвърлянето на варианта, който осигуряваше на всички участници в движението по бул. Дондуков, достатъчно и добре организирано пространство и оптимално задоволяваше нуждите им е грешка, която трябва да бъде коригирана и то незабавно. Настояваме за извършване на необходимите корекции на проекта така, че да се гарантира, че булевардът ще задоволява дори частично, критериите  за модерно и устойчиво градоустройство.

Независимо от всичко, има как, дори и при изцяло паважна настилка, със смела политическа воля да се реализира сполучлив проект. Затова открито отправяме към кмета на София, г-жа Фандъкова, нашите категорични искания:

  • Бетонните трамвайни ограничители да бъдат неотменима част от проекта и да бъдат реализирани заедно с реконструкцията на булеварда;
  • Да бъдат реализирани обезопасителните и спиркови острови: безопасността и сигурността на улиците не може да е жертва на “паметта”:
  • Да се забрани паркирането от южната страна на булеварда според първоначалния проект;
  • Да се потърси реалистичен и безопасен вариант за изграждане на велоалея, дори това да означава жертване на паркоместа. Паважната настилка не е пречка, нито оправдание;
  • Да се осигури доказана европейска технология за полагане на павета, която да гарантира качественото и дълготрайно състояние на настилката и да намали максимално шумовото и прахово замърсяване;
  • Да се осигури подходяща градска мебел, която да отговаря на облика на стара София;
  • Да се използва различна от бетонни/клинкерни унипавета настилка за тротоарите, която да отговаря на облика на стара София;
  • Да се изградят подземни контейнери за събиране на битовите отпадъци.

Очакваме от г-жа Фандъкова незабавна реакция и отговор на поставените искания. От нейният политически нюх зависи дали ще продължи да пропада в капана на популизма и манипулацията или ще намери сили да се измъкне от него. Софиянци чакаха повече от 10 години ремонта на бул Дондуков и е крайно несправедливо да им се отнеме възможността да получат качествен такъв, само защото общината не прояви желание да води и модерира процеса по изготвяне и обсъждане на проекта, по начин, който да задоволи максимално исканията на различните групи граждани и организации. Над 7 млн. лв от нашите данъци предстои да бъдат похарчени и ние няма да се посвеним да покажем всеки един, дори и малък дефект или некачествено изпълнение на ремонтите дейности.

Можете да прочетете отвореното ни писмо до кмета Йорданка Фандъкова тук:

Андрей Зографски

Андрей Зографски

автор на оригиналната публикация

Подкрепи Мисъль в Patreon

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели