Разделящите се пътища на родните патриоти

По стара българска традиция отношенията ни с Русия разпалват дългогодишния дебат между русофили и русофоби. Двете страни нападат яростно, громят другите и ходят с гордо изправени глави, убедени в собствената си истина. Дебатите на тази тема се водят по време на всеки национален празник, който е свързан по някакъв начин с Русия, а това е що-годе е всеки празник,свързан с Третото българско царство,което съществува паралелно с  Руската империя по време на най-силните и години и в следствие на това всеки значителен празник в съвременната ни история е белязан от сянката на българо-руските отношения, както в исторически, така и в съвременен политически план. Дни като
28.02;03.03;24.05;06.09;22.09 и т.н. редовно биват опорочавани от тези тежки исторически и психологически комплекси, които сме развили спрямо Русия-нашата освободителка(1876-79);нашата покорителка(1881-83),нашия противник(1885-6);нашия враг(1887-95); нашата приятелка(1895-1903) и т.н. Вярвам разбирате смисъла.

Та да се върнем да належащата тема, а именно посещението на руския патриарх Кирил в България и срещата му с нашия президент Радев. Критичните думи на патриарха и липсата на твърд отговор от страна на президента породиха вълна от недоволство сред по-десни и най-вече русофобски настроените хора, а тяхната остра реакция доведе до контрареакция от страна на русофилите,които защитаваха от нападенията патриарха, а с него и Русия. Тези спорове естествено са маловажни, те се водят от години и вероятно ще се водят и от внуците ни(ако Русия съществува до тогава). По-важното в случая е как реагираха партиите и какво значеха реакциите им, защото те показват някои много интересни аспекти от пъстрата ни политическа картина.

Вниманието на почти всички бе привлечено от острото изказване на Валери Симеонов по адрес на патриарха: „Руският патриарх е второразрядно ченге от КГБ и милиардер от безакцизни цигари“[1]. Това доведе до съответна реакция на коалиционните партньори на НФБС-ВМРО и АТАКА[2]. Словесните престрелки само засилиха дебатите по линията русофили-русофоби, но покрай тези, вече дълбоко залегнали в политическите ни традиции, дебати в сянка останаха мотивите за тези резки позиции и разминавания между коалиционните партньори в рамките на Обединени патриоти. Русофобите веднага използваха случая, за да набедят ВМРО и АТАКА в русофилия. За АТАКА едва ли някой е склонен да води спорове дали тя е русофилска, но позицията на ВМРО бе изненадваща, макар и да имат русофили в редиците си те са далеч от това да са русофилска партия, особено сред по-младата и реваншистки настроена част. Тогава защо те реагираха така остро и открито срещу партньорите, с които вече близо 4 години работят заедно? За да отговорим на тези въпроси ще е добре да започнем от по-далеч.

В месеците преди парламентарните избори през март 2017 видяхме едно бързо и сякаш принудително сближаване между Патриотичен фронт(ВМРО+НФСБ) и АТАКА. То бе продуктивано от вътрешните прблеми в АТАКА, в която дългогодишната еднолична власт и личните придобивки на Сидеров създаваха сериозно недоволство, а крайната русофилия, вероятно продукт на щедрите руски субсидии(според слуховете), не беше по вкуса на по-умерените русофили. Всички тези проблеми изправиха партията пред криза когато част от структурите на АТАКА започнаха да преминават към ВМРО. На АТАКА и се наложи бързо да се сближи с ВМРО, за да опази структурите си и това я постави в подчинено положение.  ВМРО използва тази слабост и успя да надделее над НФСБ при заемането на постове, позиции и прочие. Това логично породи недоволство сред членовете на НФСБ, които се почувстваха ощетени от случилото. Освен това русофобите, които съставляват значителна част от партията, бяха скептични към коалиция с АТАКА. Тези фактори засилваха вътрешното недоволство, което постепенно се превърна в пропаст между партньорите в управляващата коалиция. За да засилят позициите си НФСБ използват разцеплението в „дясното“(градската десница) между либерално настроените(групиращите се около Х.Иванов и ДА,България) и по-консервативно настроените(които още не са се групирали около някого) и да се коалират с недоволните от либералния завой на „дясното“. Във връзка с това се разпространиха слухове за сближаване между СДС и НФСБ. Нанасянето на НФСБ в сградата на СДС на ул.“Раковски“[3] сякаш потвърди слуховете. Острите антируски изказвания на Симеонов вероятно са насочени именно към електората на СДС, който традиционно е скептичен спрямо отношенията на българските националисти към Русия, с цел да го направи по-благосклонен към плануваната коалиция.

Общата реакция на ВМРО и АТАКА, на пръв поглед неочаквана, се изяснява, ако имаме в предивид процесите, описани по-горе. Причините, поради които ВМРО зае подобна позиция са три:

Вътрешно коалиционната борба между ВМРО(+АТАКА) и НФСБ. Двете партии опитват да изолират НФСБ от позициите на правителството, което между другото също не реагира особено остро на изказването на патриарха(по-надолу ще обясня защо).

Русофилството, което определено може да се посочи като причина за позициите на АТАКА, но би било наивно да се търси като основна причина за позициите на ВМРО. Ако от ВМРО се чуват русофилски позиции, трябва да се има в предвид,че това е много повече продукт на стремежа към привличане на умерените русофили от АТАКА, които вече веднъж започнаха да преминават към ВМРО. Едва ли ще е грешно да се каже, че ВМРО ще се опитва все повече да контролира, изтощава и интегрира АТАКА.

Недипломатичността на изказването на Симеонов, която макар и да ми допада(до известна степен), определено не е подходяща за страна, която се сближава с Русия, каквато в случая е България. Това може би е единствената непродиктувана от вътрешнополитичски,вътрешнопартийни или вътрешнокоалиционни мотиви причина ВМРО да застават против изказването на Валери Симеонов.

Та накратко коалицията Обединени патриоти върви към своя разпад. Естествено това няма да доведе до някакъв дълбок идеен или политически разкол между двете националистически формации. Най-вероятно ще видим просто временно отдалечаване между тях. Вероятно след утвърждаването на позициите им в рамките на бъдещите формации ВМРО+АТАКА и НФСБ+СДС ще видим сближаване на основата на социалния консерватизъм, национализма, умерения евроскептицизъм и други по-конкретни политики, особено ако „развода“ мине без остри думи и личностни конфликти.


[1] https://www.dnevnik.bg/citat_na_deniia/2018/03/07/3141794_citat_na_denia_ruskiiat_patriarh_e_vtororazriadno/
[2] http://news.bnt.bg/bg/a/ataka-i-vmro-poiskakha-valeri-simeonov-da-se-izvini-na-ruskiya-patriarkh-kiril
[3] https://nova.bg/news/view/2018/02/26/208256/%D0%BD%D1%84%D1%81%D0%B1-%D1%81%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D1%81%D1%8F-%D0%B2-%D0%B5%D0%BC%D0%B1%D0%BB%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D0%B4%D1%81-%D1%81%D0%B3%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8134

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Даниел Стоилов

Следва право в Софийски университет.Интересува се от история,политика и международни отношения.

No Comments Yet

Comments are closed