Select Page

Аркади Шарков: Прогенерична лекарствена политика може да спести милиони

Аркади Шарков: Прогенерична лекарствена политика може да спести милиони

Как с промяна на лекарствената политика могат да бъдат спестени милиони публични средства? Здравният експерт от ЕКИП и Българско либертарианско общество Аркади Шарков отговори на въпросите на нашия редактор Михаил Кръстев.

Михаил Кръстев: Г-н Шарков, какво е прогенерична лекарствена политика и как тя ще намали здравния дефицит в България?

Аркади Шарков: Прогенеричната лекарствена политика е нещо, което се провежда в Европа и САЩ от години с цел оптимизация на постоянно растящите здравни бюджети на държавите, а съответно и на пациентите. Провеждането на подобен тип политика е ползотворно, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, понеже тя е съществена част, както за болничната, така и за извънболничната помощ.

Осигурявайки широк достъп до медикаменти, прогенеричната политика, съпътства превенцията и евентуалните усложнения на различни социално-значими заболявания в сферите на ендокринологията, кардиологията, онко-заболяванията и др. За да го кажем по-ясно – благодарение на конкуренцията, която се създава от генеричното навлизане в различни лекарствени групи се предоставя възможност цената на медикаментите да спадне значително, за да могат най-застрашените от отпадане групи (пенсионери, социално слаби и пр.) да имат достъп до качествени медикаменти на достъпна цена.

Наскоро направихме анализ с данни от НЗОК, на една от лекарствените групи (групата на сартаните), която е свързана с лечението на артериална хипертония и стигнахме до извода, че за 15 години Касата е спестила около 10 млн. лв. благодарение на генеричното навлизане. Изчислихме също така, че ако сега се проведе политика за предимствена употреба на генерични медикаменти в тази лекарствена група – спестяванията за пациентите за 2016 г. ще бъдат около 2 млн. а за 2017 – 2,4 млн. лв. Големи са възможностите за този анализ да бъде репликиран и за други лекарствени групи – за да се види нагледния ефект върху бюджета на домакинствата, както и на НЗОК.

Това е ли европейската практика и каква би била цената на нейното въвеждане в България?

Прогенеричната политика е Европейска практика от десетилетия, сериозно се провежда в държави като – Германия, Холандия, Великобритания, Швеция, Белгия и др. под различни форми и методи за провеждане. В САЩ по данни от Федералната администрация по храните и лекарствата – около 85% от изписваните лекарства са генерични.

По отношение на самото провеждане – в Германия бюджетът на лекарите е обвързан с предписването на генерични медикаменти, а във Великобритания е въведено предписване по Международно непатентно наименование. Всички тези методи варират, поради различията във всяка една от тези системи, но е важно да се уточни – всяка една от тези държави, провеждащи прогенерична политика, осигурява подробна информация за това какво представляват генеричните медикаменти за всички страни по редицата – лекари, фармацевти и пациенти.

В България това го няма, а какви са евентуалните решения за нас – това тепърва предстои да бъде анализирано, но е работа както на здравните власти, така и на всички заинтересовани страни да обърнат внимание на дългогодишните добри европейски практики и подходи, за да се стигне до конкретна направа на политики в полза на пациента и публичния бюджет. Що се касае до разходите за провеждане на подобен тип политика – такива няма, понеже тази политика цели да оптимизира разходите за лекарства, а не да ги увеличи примери за това са гореизброените държави, които я провеждат.

Откъде може да се очаква противопоставяне на този вид политика?

По принцип тази политика не би трябвало да има опоненти, понеже е в полза на всички. Е, винаги може да има накърнени индустриални интереси, понеже целта е оптимизация на бюджета, но в крайна сметка тази политика е насочена именно към заинтересованите лица – пациентите и техния интерес, като потребители в системата на здравеопазването.

Как ще коментирате обсъждания мораториум върху финансирането на нови лекарства и нови медицински дейности от НЗОК през 2018 г.?

Мораториумите никога не са решение на проблемите в системата. Този се е наложил, поради продължителната и недалновидна политика на Министерство на здравеопазването през всичките години на неговото управление. По отношение на медикаментите – както казах по-горе, липсва ясен анализ на това къде се харчи най-много и как може да се оптимизира. Един от основните начини, както посочих по-горе е провеждането на про-генерична политика – за да може чрез спестените средства от нея – да не се налагат подобни мораториуми. Друг проблем, който още е налице е „замразяването“ на цените на лекарствата без рецепта – което ощетява както играчите на пазара, така и пациентите, поради факта, че определени медикаменти отпадат от лекарствената мрежа. Това важи и до голяма степен за референтното ценообразуване, което е в основата на липсващите медикаменти в България.

Но трябва да уточним нещо – това, което се извършва от някои пациентски организации под формата на протести и акции – е абсолютно ненужно и свръхреакция срещу наложения мораториум – изкарването на болни хора на протест, за да си докажеш тезата е проява на много лош вкус. Само 3 от медикаментите в този мораториум са без аналог, за другите медикаменти, които попадат под него – има заместители и аналози в лекарствената система. Другото, което трябва да се каже, е че мораториума е върху плащанията от страна на НЗОК за съответните молекули, а не върху тяхното навлизане на българския пазар. Когато си говорим за рационално провеждане на лекарствена политика – емоцията е последното, което трябва да участва при взимането на решения.

Едно бързо решение в момента би било – разделянето на лекарствения бюджет на медикаменти с аналог и медикаменти без аналог, защото когато НЗОК заплаща определени скъпи оригинални медикаменти за малки групи от пациенти, това е на цената на медикаменти с аналог, с които се лекуват стотици други хора. И по този начин излиза, че едни пациенти се лекуват за сметка на други – в края всички губят от това, че нямат достъп до лечение.

Що се касае до мораториума за финансиране на дейности – основният проблем с многото болнични заведения идва от там, че съществува монопол върху здравноосигурителния модел от страна на НЗОК – т.е. болниците (били те държавни, общински или частни) нямат избор с кого да сключат договор освен с НЗОК. Преминаването към конкурентни частни осигурителни фондове би изчистило много от неравенствата в тази система – така всеки ще прецени дали има интерес да отваря болница или да открива дейност на базата на търсенето и предлагането, както е в други държави, например в Холандия и Швейцария.

Оригинална публикация във Frognews.bg

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели