Select Page

Икономическото възстановяване на следвоенна Сирия

Икономическото възстановяване на следвоенна Сирия

Дебатът за това кои ще са строителите на следвоенна Сирия става все по-актуален. След като правителствените сили, подкрепяни от своите съюзници в лицето на Русия и Иран, успяха да отвоюват голяма част от териториите в централна и източна Сирия, вече стремително се говори за следвоенната реконструкция на страната. Инфраструктурата на Сирия е сериозно повредена, а на места – тотално разрушена. Това означава, че ще трябва да се изготвят мащабни проекти за реконструиране на основни транспортни възли, пътища, магистрали, ЖП линии и гари. Друг ключов сектор от катастрофиралата сирийска икономика е енергетиката. Тя е основен източник на постъпления за сирийския бюджет – 25% от приходите на сирийската държава през 2010 г.

Но кои държави ще имат основна роля в икономическото възстановяване?

На първо място това е Русия. Руската военна интервенция от септември 2015 г. изигра много важна роля в стабилизирането на почти победената тогава сирийска армия. Две години след началото ѝ, резултатите вече са налице – правителствените сили освободиха значителни територии в провинции Алепо, Ракка, Хомс, Хама. Кулминацията на тези офанзиви беше свалянето на обсадата на град Дейр Ез-зор – най-големият град в източна Сирия, намиращ се по поречието на река Ефрат.

Първите стъпки за икономическо сътрудничество между Сирия и Русия са осъществени малко след началото на руската операция – през октомври 2015 г. Година по-късно сирийският външен министър Уалид ал Муалем заяви, че руските фирми ще бъдат с предимство при избора на потенциални инвеститори за следвоенна Сирия. Секторът с най-голям потенциал за сътрудничество е енергетиката. След като сирийската армия освободи голяма част от газовите и нефтени находища в централната и източна част на страната, руски фирми най-вероятно ще участват в тяхната реконструкция и модернизация. Голяма част от инфраструктурата на тези находища беше разрушена от „Ислямска държава“ при отстъплението на групировката от тези територии.

В началото на септември 2017 г. стана ясно, че руската държава е изпратила голямо количество техника за реконструкцията на ВиК мрежата и силно увредената електропреносна система на страната. На 18 септември 2017 г. се проведе среща между представители на съвета на руската Държавна Дума (долната камара на руския парламент, бел. авт.) и министъра на икономиката на Сирия Имад Хамис. В официалното прессъобщение след събитието не се споменаха конкретни проекти, но още веднъж се акцентира върху намеренията за ускорено сътрудничество между Русия и Сирия във всички сектори на икономиката.

На практика търговското партньорство между Сирия и Русия вече дава своите резултати. За първите седем месеца на 2017 г. търговският оборот се е увеличил с 42% спрямо същия период за 2016 г. Основната заслуга за този ръст обаче се дължи на увеличаването на руския износ за Сирия – той се е увеличил с повече от 50% и вече се равнява на 191 млн. долара.

Очевидно е, че Русия е главният двигател на растежа в двустранната търговия. Това отчасти се дължи и на спецификата на изнасяните стоки за Дамаск, защото повечето от тях са от първа необходимост за населението – хранителни продукти, пшеница, медицинска помощ, лекарства и тн.

Не трябва да се забравя и военното сътрудничество между Сирия и Русия. По всяка вероятност Москва ще бъде основният доставчик на модерни оръжия и системи, с които ще бъде обновен остарелия инвентар на сирийската армия.

Но Русия не може сама да се справи с реконструкцията на следвоенна Сирия. Тя няма нужния финансов ресурс и това не е тайна за никого. Другият основен играч на полето на икономическото възстановяване е Иран.

Иранската държава също подкрепя силите на Башар Асад. От 2013 г. насам те получават финансова, техническа, логистична и военна подкрепа. Иран като един от най-големите производители на петрол в света, също има своя „ноу-хау“ в енергетиката. Тук също може да се очакват съвместни енергийни проекти. Иранската държава сключи договори за изграждане на нова телекомуникационна мрежа на територията на цялата страна. Иранската държава ще участва активно в строежа на нови електрически централи и ремонта на вече съществуващите. Потенциалът за икономическо сътрудничество между двете държави е голям и плановете тепърва ще стават обществено достояние.

Третият основен фактор е Китай

Китайската държава подкрепяше сирийското правителство основно на полето на дипломацията. Китай, като постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, заедно с Русия, блокираше всяка проекторезолюция за санкции или военна операция срещу Башар Асад. Засега Пекин не говори открито за своите икономически планове в Сирия. През лятото на 2017 г. се появи информация, че китайското правителство е готово да инвестира над 2 млрд. долара в напълно нов сирийски индустриален парк.

Държавите от Европейския съюз също имат необходимите капитали – финансови, технологични и човешки, за да участват в реконструкцията на следвоенна Сирия. Това би било страхотна възможност за редица европейски фирми да стъпят на сирийска почва, участвайки в разнообразни инвестиционни проекти във всички сектори на сирийската икономика. Участието в следвоенното икономическо възстановяване ще осигури свежи приходи за европейските икономики, някои от които все още са под ударите на световната икономическа криза. Такова следвоенно икономическо сътрудничество между Сирия и ЕС може да се превърне в сериозна предпоставка за цялостен растеж на европейската икономика. За съжаление обаче пред държавите от ЕС стои голяма бариера, която ги възпрепятства да получат присъствие в следвоенна Сирия. Повечето от европейските правителства се обявиха срещу сирийския президент Башар Асад и продължават да отстояват позицията, че той няма бъдеще в управлението на страната. По всичко личи, че след последните военни успехи, Асад най-вероятно ще запази поста си, а това означава, че страни от ЕС много трудно ще получат достъп до съвместни проекти със сирийската държава. Наскоро сирийския президент заяви, че европейските правителства първо трябва да се извинят за това, че подкрепяха неговите противници, сред които и радикални ислямистки групировки, и чак тогава може да се говори за съвместно участие в съживяването на сирийската икономика.

Не бива да се пренебрегват и регионалните сили, граничещи със Сирия – Турция, Йордания, Ливан, Ирак. Турската държава вече започна реконструкцията на цивилна инфраструктура в териториите под контрола на „Ефратски щит“. Неясното политическо бъдеще на тези територии в Северна Сирия обаче не позволява разгръщането на мащабни инвестиции.

Йордания също върви към подобряване на отношенията със сирийското правителство. Свидетелство за това е сключеното през месец юли примирие за южна Сирия между Кралството, Русия и САЩ. Йордания дори заговори за отваряне на граничните пунктове в провинция Дараа, които се намират под контрола на бунтовническите сили. Такова разведряване на отношенията между Аман и Дамаск би имало благоприятен икономически ефект, тъй като ще се възобнови движението на хора и стоки между двете държави.

Ами Ирак?

За сътрудничество с Ирак може да се говори в полето на енергетиката. Един от големите петролопроводи в Близкия Изток, Киркук-Банияс, може да се окаже ключов елемент на евентуално бъдещо икономическо сътрудничество. В началото на века Ирак възобнови експорта на суров петрол за Сирия именно през тази тръба, което пък позволи на сирийската държава да увеличи собствения износ, като по този начин бяха генерирани допълнителни постъпления в сирийския бюджет. Киркук-Банияс бе разрушен по време на американската инвазия в Ирак през 2003 г., но през 2009-2010 г. имаше планове за неговото възстановяване. Продължаващите битки в двете държави и разрушенията предизвикани от групировки като ИДИЛ стопираха плановете за такава рехабилитация. Ако обстановката в Сирия и Ирак се успокои и има политически консенсус, темата за този важен енергиен проект отново може да бъде поставена на масата. Основният въпрос, който стоеше по време на плановете за рехабилитация от 2009 г. и сега е дали да се инвестира във възобновяване на остарялата инфраструктура, или да се строят нови тръби паралелно на настоящото трасе.

Икономическата и социалната разруха в Сирия са факт. За следвоенното възстановяване ще е нужна мобилизацията на значителен финансов ресурс. По предварителни анализи цената на реконструкцията може да надвиши 200 млрд. долара. Немислимо е да се твърди, че една държава може сама да изнесе на плещите си такава колосална сума. Най-очаквания ход на сирийското правителство е да търси сътрудничество със своите най-близки съюзници в лицето на Русия, Иран и Китай. Участието на държавите, граничещи със Сирия също може да изиграе съществена роля в съживяването на сирийската икономика. В краткосрочен план най-важното е изчистването на радикалните групировки от страната. Политическата стабилност и гарантирането на сигурността пък са основните предпоставки за осъществяването на големи индустриални проекти.

 

Използвани уеб източници:

https://www.opendemocracy.net/od-russia/neil-hauer/to-victors-ruins-challenges-of-russia-s-reconstruction-in-syria

http://www.fort-russ.com/2017/10/trade-between-syria-and-russia-up-by-42.html

http://www.euronews.com/2016/11/22/syria-offers-russia-priority-in-reconstruction-contracts-following-civil-war

http://www.aljazeera.com/news/2017/09/iran-signs-deal-repair-syria-power-grid-170912162708749.html

https://www.mei.edu/content/article/growing-warlordism-battle-scarred-aleppo

https://glblgeopolitics.wordpress.com/2017/08/30/rebuilding-syria/

http://sana.sy/en/?p=114120

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Завършва бакалавърската си степен по икономика на индустрията в Стопанска академия „Д.А. Ценов“ гр Свищов през 2015 г., а от 2016 г. е магистър по индустриален мениджмънт. Интересува се от икономика, енергетика, външнополитически процеси и военно дело.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели