Подходи за справяне с мръсния въздух

1) Оптимистично-географски подход:

Напускаш столицата в търсене на изолирано селце с чудесен въздух. Гледай обаче да не е прекалено изолирано, че да има поне уай-фай и електричество. Бонус е и канализацията. Човек никога не знае за какво може да му потрябва течаща вода, а и не забравяй, че все пак тя е в основата на цивилизацията – спомняш си римските акведукти, нали? Препоръчваме този подход на онзи контингент от жълтопаветниците, които живеят под наем в столицата.

2) Песимистично-психологически подход:

Въпреки рязко задълбочилите се дихателни проблеми не виждаш причина да вземеш живота си в ръце и да промениш нещо. Дори идеята за протест не ти се вижда смислена, понеже ще трябва да дишаш докато ходиш, пък и не е ясно дали полицията няма да те накара да свалиш маската, без която не излизаш.

3) Екзистенциално-нихилистичен подход:

Осъзнаваш, че въздуха навсякъде е еднакво гаден и като цяло не си струва човек да диша. Въобще, живота е за лузъри. Не си лузър, а горд жълтопаветник, нали? Спираш да дишаш, а с това и да се оплакваш и така правиш ако не своя собствен живот, то поне този на другите, малко по-поносим. Най-накрая едно добро дело.

4) Умно-красив подход:

Все пак се решаваш да протестираш. Пускаш статус в някоя от социалните мрежи и си правите събитие. Успявате да стигнете до близкото питейно заведение и си поръчвате шкембе и бира. Добавяте необходимите подправки. Докато стигнете до протеста-хепънинг-арт инсталация успявате да разведрите столичния въздух с частици обилно напоен в оцет чесън. Получавате поздравления от г-жа Фандъкова, грамота и пишете обща статия, за да се похвалите.

5) Подход „2,96%“ с гарантиран успех:

Същия като Умно-красивият по-горе, но не успяваш да събереш трети човек за събитието си, караш се с единствения дошъл и се прибираш сърдит вкъщи. Обещаваш си следващия път да намериш по-добър организатор, но веднага гузно се сещаш че това събитие го организира сам. В крайна сметка публикуваш статус, в който обвиняваш кметицата, премиера Борисов, Путин, Тръмп и Задкулисието. Имиджа е най-важното нещо и ти добре знаеш това.

6) Подход „Позитано 20“:

Неразбирането от страна на съгражданите ти софиянци на диалектическия материализъм и класовата същност на борбата за чист въздух те подтикват да изпаднеш в дълбока нелегалност. Така ще имаш и добра биография за следващия партиен конгрес. За съжаление, освен че никой не те разбира, не те и търси. Освен хазяйката, разбира се. Шокиращо, но останалите софиянци като че ли са щастливи, че най-накрая те няма.

7) Подходът на стабилността:

Въздухът е чудесен, особено в първите дни на евро-председателството, тъй че не откриваш проблем. Всъщност след първи януари дори се диша по-леко. Чудиш се за какво е всичкият този шум? Убеден си, че вероятно се опитват да ни отвлекат вниманието с маловажни теми, за пореден път. Отиваш на разходка до Банкя и гледаш някой мач от аматьорската лига. Надяваш се всичко да е утихнало, докато се върнеш.

8) Патриотичен подход на национално-отговорното единство:

Туко-що си съблякъл усмирителната риза, в която с толкова желание сам влезе преди няколко месеца на поредните предсрочни избори. Виждаш всенародното недоволство и понеже единствен проумяваш причината за него (Нали точно ти последно си говорил с Ванга?) се втурваш да обясниш на хората за какво всъщност протестират. Посочваш и решението – да се построи ограда около София, за да се спасим от провинциалисти и други мигранти. Няма да им дадем да ни дишат хубавия въздух, я?

9) Учиндолско-оркестрален подход:

Сигурен си, че щом си добър в разказването на вицове, знаеш и как да решиш проблема с въздуха. Веднага организираш безплатен концерт на Орлов мост, без да те интересува, че блокираш движението и може би има хора, които ходят на работа. Междувременно пускаш и подписка, в която питаш хората дали са съгласни да оглавиш Републиката. В последния момент се отмяташ от концерта и показваш болничен, подписан от истински лекар, че си бил временно неразположен. Но място за паника няма – попфолк дивата Величка ще те замести.

10) Научно-откривателски подход:

Пътувайки в автобуса на път за работа си замислен единствено за  вкусния дюнер, купен на път от Студентски град,  който дояждаш припряно. Не разбиращ абсолютно нищо от случващото се, нито знаеш кои точно са тези хора, които цял ден обикалят в кръг около сградата ти (нищо, че се намира срещу Народното Събрание). Подозираш, че те едва ли са там, за да подкрепят поредната гладна стачка за по-добро финансиране на вековната институция, в която работиш. Искаш да предложиш на обществото работещо решение и експертиза и пишеш 90 страничен доклад (980 страници в засекретената версия) в който обясняваш как строеж на нов АЕЦ би позволил да имаме достатъчно електричество, че да се отопляваме безплатно. (Всъщност си против, но това се чете само в засекретената версия.)

Снимка: vesti.bg


 

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Тома Петров

Независим журналист, християнски апологет и икономист. Завършил е висшето си образование в УНСС, откъдето има бакалавърска степен по журналистика и в момента следва магистратура във Финансово-Счетоводния факултет. Интересите му са насочени към изследването и опознаването на европейските и средиземноморските култура, народи и религии и съжителството между тях, но също така и към съвременните икономически и политически теории, които могат на направят това съжителство успешно и възможно.

No Comments Yet

Comments are closed