Select Page

Каталунско злато

Каталунско злато

Настрани от древната и интересна история на кралство Арагон и присъединяването му към Испанската корона, то съществува едно друго събитие, което предшества настоящите събития непосредствено и е далеч, по-близо до нас във времето – Испанската гражданска война.

През 1931 г. испанската левица, представляваща широк съюз между републиканци, либерали, демократи, социалисти, социал-демократи, анархисти и комунисти успява да вземе властта в страната и да обяви Втората Испанска република (просъществувала в изгнание в Мексико чак до 1976 г.). На 19 юли 1936 г. обаче напреженията между монархисти и републиканци ескалират и започва гражданска война. Възприемана често като репетиция за голямата война, която я последва – Втората Световна – испанската гражданска война е не само локален конфликт, но и арена на която големите световни играчи изпробват силите си и помагат на една или друга страна. Освен това има доброволци от целият свят, които са приели присърце каузата на едната от страните – включително български анархисти и комунисти и американски авантюристи. Войната приключва през 1939 г. с победа на консервативните сили, обединени в т.нар. „Испанска фаланга“ и предвождани от Франциско Франко. Тяхната власт продължава до 70те години на XX век, като най-новите събития в Испания са продължение на тези, довели до войната между консервативните и прогресивните сили.

На фона на тези бурни събития се случва нещо твърде интересно, но малко известно на обществеността.

Испания е древна и велика империя, една от най-големите в световната история. За нея са казвали, че слънцето никога не залязва над територията й. Макар не до там развита индустриално, богатството ѝ е огромно. Като основната част от испанското богатство представлява сребро и злато, завоювано от конкистатодите при завладяването на Новия свят. Според легендите покорените американски народи са имали цели градове, изградени от злато. Дори тази предсатава да е митологизирана, то към 19 юли 1936 г – датата, на която започва гражданската война, златото, което притежава се намира в трезора на държавната Банката на Испания възлиза на приблизително над 700 тона. Седемдесет и два процента от тези златни резерви – или около 510 тона са изпратени с влакови композиции към Москва по нареждане на републиканския министър-председател Франциско Карабело и министъра на финансите Хуан Негрин. Остналите близо 200 тона са изнесени към Франция. Предлогът е да бъдат депозирани на сигурно (за републиканската власт) място до края на сблъсъка с националистите.

Така испанското злато остава в по-новата история с термина „Московско злато„.

Как се стига до тези събития?

След проваления опит за държавен преврат, извършен от части от испанската армия и дал началото на гражданската война, бунтовниците, предвождани от Франко се опитват да установят отношения с Адолф Хитлер и Бенито Мусолини и получат помощ от Германия и Италия. Републиканските сили правят същото – обръщат се към Франция и СССР. По това време политическата обстановка във Франция е неясна. Испанските републиканци разчитат на помощ от страна на Френската комунистическа партия и евентуална военна интервенция от Франция – идея, на която тогавашния френски премиер Леон Блум подкрепя открито. Радикалната партия обаче се противопоставя и заплашва да оттегли подкрепата си от правителството. Великобритания също се противопоставя на подобни действия и поради това френския парламент неохотно гласува да не подкрепя по никакъв начин испанската република. Великите сили, включително Германския райх и СССР подписват в Обединените нации споразумение за ненамеса в гражданския конфликт в Испания. Въпреки това негласната подкрепа и черният пазар процъфтяват. През септември 1936 г. членовете на Коминтерна получават инструкции за сформиране на Интернационални бригади в помощ на републиканците. (В тези събития вземат участие и българските комунисти, като дори са филмирани в епизоди от „На всеки километър“.) Междувременно националистическите сили бележат успехи. През октомври СССР започва да доставя материална помощ и провизии на републиканците, мнозина от които са открити комунисти. Съставя се ново републиканско правителство, в което също има комунисти.

Към онзи момент испанския златен резерв е четвъртия в света. Оценките варират, но приблизителната сума е около 718 милиона американски долара, по тогавашен курс. Спорно е до колко действието по трансфера на златото е правно обосновано. Въпреки това остава исторически факт, че превозващите го вагони пристигат на 21 ноември 1936 г. в СССР. До края на гражданският конфликт остатъкът заминава поетапно за Париж. Тогавашния републикански министър-председател предпочита мълчанието. Публичността в този случай би била равна на международен скандал. От там нататък съдбата на златото остава в догадките на историците. Малка част от него е задържана от съветите. Друга част, на стойност 338 милиона американски долара (по тогавашен курс) е прехвърлена от Госбанк към Еуробанк Париж, която се явява дъщерна на съветската държавна банка. От там са извършени плащания по множество направления. Испански изследователи свързват следите на златото с тогавашния министър на финансите, Хуан Негрин. Според историка Хосе Гирал Съветският съюз не би оказал никаква подкрепа на републиканските сили в Испания, ако не бяха „депозирали“ златото.

***

По време на следвоенния период на управлението на Франциско Франко, Испания успява да се развие. Под влияние на либералните икономически политики се случва Испанското чудо и страната дълго време е втората по икономически растеж в света, предхождана единствено от Япония.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Тома Петров е завършил журналистика в Университета за национално и световно стопанство. Интересите му са в областта на политическата теория, икономиката и междурелигиозния диалог.

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели