Select Page

Стажът като индикатор за успех

Стажът като индикатор за успех

Бизнесът в България отвори темата за „клас прослужено време“, което представлява надбавка към заплатата, пропорционална на годините стаж, като дискриминационна и вредна за икономиката мярка. Младите, кадърни специалисти са ощетени спрямо възрастните некадърни работници, чиято основна заслуга е, че са на същата работа от години. Спорът разкри базово незнание на теория на вероятностите и статистика у работодателите у нас. Това не е нещо специално, а масов проблем в западните държави, дължащ се на схващанията на класическия либерализъм за рационалния, безпогрешен човек и детерминистичната природа на събитията. Младите носят новото, което напълно отрича старото, без да наследи нищо от него, те носят духа на текущата година и по нея биват оценявани, а тези с най – слабо представяне и уволнявани – на Фиг.1. Всичко е само сега и историята няма значение. Опитът няма значение. Подобно мислене напълно отрича обективно съществуващата вариация в представянето на хората (на Фиг.2), която обезсмисля годишното оценяване и го превръща в лотария, както и наградите за максималните постижения. Максималното в условията на неопределеност е случайно – определя се от дисперсията на разпределението, от разпръскването на данните около средната стойност. Текущото носи както информация, така и шум, а колкото дисперсията е по – голяма, толкова по – малко информация носи една данна, един период или една година.

Фигура 1. Оценяване на представяне на работниците  на годишна основа по тяхната относителна позиция спрямо другите на базата на Гаусовата крива

Древните поговорки като Tempus omnia vulnera sanat ( „Времето лекува всички рани“) и Veritatem dies aperit ( „Времето разкрива истината“) са отражение на знанието, че най – надеждният показател за качествата на човек е неговият опит. Оцеляването е единственият успех, който Природата зачита и е в основата на естествения отбор.  Информацията се натрупва с времето, а шумът се изглажда – като цяло по – дългите периоди разкриват повече истина. Мисленето в настоящето, а не в историческа перспектива, в събития, а не в процеси, носи илюзия за знание и фалшиви евристики за оценяване. Фигура 2 показва това – месечната оценка се различава драматично, но ако направим графика на годишната оценка катоб съерем представянето по месеци, дисперсията ще е по – малка, а ако направим на по – големи периоди – още по – малка. Преминаването от годишна към десетгодишна оценка ще разкрие съвсем различна картина.

 

Фигура 2. Представяне на работник по месеци с повишаващо се средно ниво и голяма вариация, дължаща се на променливи външни условия (входни потоци към него)

 

Илюзията за детерминистичност кара мениджърите и акционерите да приписват каузалност на напълно случайни взаимодействия и да взимат решения по последни данни ( по последното тримесечие ), което може да превърне целенасоченото движение в блуждаене. Пример за първото е история, разказвана от психолога и носител на Нобелова награда по икономика Даниел Канеман, който е бил инструктор на инструкторите на пилоти в Израелските военно-въздушни сили (или метаинструктор на пилоти). Той им обяснил, че изследванията в психологията показват как наградите имат по – голямо значение от наказанията при стимулиране на поведението, но срещнал следното възражение от един от тях:

Когато мой пилот лети особено добре и аз го похваля, на другия ден се представя по – зле, но ако лети много зле и му се скарам, на другия ден се справя по – добре. Наказанията работят по – добре от наградите[i].

Израелският инструктор на пилоти приписал на случайната вариация каузална закономерност, защото не разбирал от понятието „регресия към средната стойност“, която може да се види на Фиг.2. Най – доброто моментно представяне или „мачът на живота“ на един играч е последвано от спад – връщане към средната стойност на процеса, дори тя да нараства, когато има случайна компонента. Максималните постижения, за разлика от средните са до голяма степен случайни – дължат се на дисперсията, разпръскването около средната стойност. Колкото тя е по – малка, толкова по – близо са до средните и толкова по – детерминистичен е процесът.

Взимането на решения по последни данни е остро критикувано от Уилям Едуардс Деминг – физик и статистик, последовател на Шухарт и съавтор на икономическото чудо в Япония от петдесетте години нататък чрез прилагане на статистическо управление на процесите – на всички процеси, вкл и работниците и тяхното представяне. На негово име е създадена специална награда още през 1951-ва година, от Японския съюз на учените и инженерите – Фиг.3.

Фигура 3. Награда за качество по името на Уилям Едуардс Деминг – физикът и статистикът, който превръща Япония във водеща индустриална сила пре 50-те години.

Деминг използва експеримента с фунията като демонстрация как взимането на решения по последни данни и свръхрегулирането на случайните величини ни отдалечава от целта[ii]. Фунията е пълна с топчета, насочена надолу към равна повърхност. Топчетата падат едно след друго и всяко отскача в някаква посока, като повечето не уцелват мишената, каквато е задачата. Опитът да се коригира динамично позицията на фунията така, че да компенсира неточността на последния изстрел в най – лошия случай води до случайна разходка – Фиг. 4[iii]

Фигура 4. Сценарий 4 при експеримента с фунията на Деминг, при който тя се слага всеки път над мястото, където предишното топче е спряло. Движението на фунията се превръща в случайна разходка

Добавката за прослужен стаж е дискриминация спрямо младите, твърдят работодателите. Това е така, но дискриминацията е основен двигател на еволюцията и оттам на развитието на човека и обществото. Да дискриминираш, означава да отделиш, да съпоставиш и да сравниш и на базата на това – да наградиш. Времето дискриминира в полза на възрастта и стажа, а то е най – добрият съдник на годността за служба – и по – точно най – дългият период от време е най – добрият съдник. Вероятността за оцеляване на една фирма е най – ниска в нейните първи години, когато е най – млада, най – свежа, най – модерна и готина – само 35% оцеляват през първите пет години[iv].  Младите, умните, образованите и кадърните са войници в една безкрайна икономическа война, в която повечето не оцеляват, за да може страната да забогатява от успеха на малцина. В природата оцеляването е своята собствена награда, а в икономиката то носи приходи по естествен начин, без нужди от добавки за прослужено време, когато пазарните механизми работят. За съжаление, пазарът е просто агрегация на човешките решения и е неперфектен, защото произлиза от тях – много по – лесно е индивидуалната рационалност да породи колективен хаос, отколкото ирационалността да породи ред, както финансовите пазари или трагедията на общото показва[v]. Несъвършенството позволява да съществуват естествени монополи поради механизма „победителят печели всичко“ както пазарният дял на Уиндоус показва – над определна критична бройка от компютри с тази система, следващите биват закупувани, защото са купени предишните, а не поради достойнствата на продукта. Подобен е ефектът от наследените пари в икономики, в които не се поемат рискове и социалната мобилност е ниска, както примерът с Флоренция показва – парите стоят в едни и същи семейства от 14-ти век досега[vi]. Подобни механизми могат да доведат до нуждата от добавки от типа за прослужено време, когато те са единственият начин заплатата в дадена работа да се увеличава, а вероятността за успешната ѝ смяна е ниска – регионални монополи и феодализация, възраст над средната, необходима парична инвестиция за преквалификация над възможностите.

Работодателите, които се смеят на идеята че стажът е най – добрият индикатор за успех, са два типа – такива, които не рабират времето като понятие и такива, които не разбират ролята на пазара в успеха. Първото е плод на философия, произлизаща от класическия либерализъм – те са заложници на някой отдавна умрял философ, както Хайек пише, без да съзнава, че той също е такъв заложник като пропонент на тезата за рационалния човек и обществото, което не е повече от сумата на частите си. Всеки момент от времето в детерминистичния, рационалистичен подход е перфектна проекция на цялата история, защото няма нищо случайно, следователно моментното оценяване е достоверно. Оттам всеки се справя според нивото си, а нивото му е според справянето – типичен кръгов аргумент – ако някой се справи със задача, която не би трябвало да е по силите му, защото е новак, то тя е по силите му и затова той е новак. Този мениджмънт води до ефекта на Пигмалион и трайното задържане на работниците на нивото, с което са постъпили на работа[vii].

Вторият тип, са тези, които оценяват работата по крайния ѝ ефект, а не според приноса на работника към него. Един продавач в магазин в един град може да продаде много по – малко отколкото продавач в друг (верига от магазини); може да продаде много по – малко, отколкото предишна година; така може да бъде оценен по – ниско отпреди, без да е променил в грешна посока нищо от поведението си и дори да го е подобрил. Демографски, икономически, сезонни и дори случайни фактори (Фиг. 5) може да са причината –всичко това събрано в понятието „пазар“, което обяснява разликата между положените усилия и крайните резултати, когато не е разбирано наивно-детерминистично.

Фигура 5.  Двумерна случайна променлива. Разпределение на продажбите на билети за лотария по градове, което е напълно случайно, но води до награди за едни и порицание за други.

Случайната компонента в успеха на бизнеса е това, което превръща Времето в най – добър съдник за годността, а оцеляването – в най – висша награда. Продажбите са променливи и дори случайни, наградите не са гаранция за успех, а положените усилия не предсказват очакваната отплата. Средната продължителност на живота на човека до определена възраст расте. Пример за това е Викторианското общество, в което при раждане средната продължителност е малка, защото смъртността на децата от инфекциозни болести до 5 години е голяма, но тези, които оцеляват, живеят дълго колкото нас, при това с добро качество на живота поради по – добра диета и движение[viii]. Така продължителността на живота е била една, когато човек е бебе и друга, когато е на 6.  Същото важи и за фирмите, затова милионните продажби в дадена година или невероятните иновации бледнеят пред простия факт на оцеляването десет, двадесет или петдесет години на пазара.


[i] Даниел Канеман, Мисленето, Изток – Запад, 2012

[ii] Nicholas C. GEORGANTZAS, Joyce N. ORSINI, Tampering Dynamics, System Dynamics Conference, 2003, http://www.systemdynamics.org/conferences/2003/proceed/PAPERS/129.pdf

[iii] Симулацията на фунията е направена в Матлаб с файлове от http://www.mathworks.com/matlabcentral/fileexchange/23701-simulator-of-the-deming-funnel-experiment

[iv] Christian Helmers and Mark Rogers, Innovation and the Survival of New Firms

Across British Regions, Review of Industrial Organization

May 2010, Volume 36, Issue 3, pp 227–248

[v] Марк Бюканън, Социалният атом, Изток – Запад, 2011

[vi] https://www.bloomberg.com/news/articles/2016-08-23/how-to-stay-rich-in-europe-inherit-money-for-700-years

[vii] Eden, D. (1990). Issues in organizational management series. Pygmalion in management: Productivity as a self-fulfilling prophecy. Lexington, MA, England: Lexington Books/D. C. Heath and Com. https://archive.org/details/pygmalioninmanag00eden

[viii] Paul Clayton, and Judith Rowbotham, How the Mid-Victorians Worked, Ate and Died, Int J Environ Res Public Health. 2009 Mar; 6(3): 1235–1253 https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2672390/

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

Лъчезар П. Томов, доктор, главен асистент в НБУ-София (департамент Информатика), работи в софтуерната индустрия от 2008-а г., участвува в проекти на ЦАУР (център за анализ и управление на рисковете) като математик и програмист

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели