Левът и българската цивилизация

Запазването на лева е преди всичко въпрос на положителната ни самооценка като нация и на цивилизационните способности на нашия народ. Националната парична единица исторически винаги е била една от основните стъпки в изграждането на успешните държави, неотклоним стремеж на всеки амбициозен държавник. Нещо повече, това е признак че една страна се превръща в нещо повече от монопол върху използването на сила върху дадена територия. Националната валута е признак на самочувствие на самостоятелна цивилизация.

В този смисъл левът е неразделна част от съвременната българска цивилизация и българската идентичност и също както кирилицата (наред с Българската Патриаршия, че и глаголицата дори) е символ на националните ни постижения и на българското цивилизационно присъствие в световната история. Нашата идентичност като самостоятелна цивилизация е изключително устойчива – запазила се е след почти 7 века липса на собствена държавност и периоди на чужди влияния от 1878 г. насам.

Българската цивилизация изисква постоянна поддръжка от наша страна. Докато левът е на век и половина, то един от основните стълбове на цивилизацията ни – кирилицата, е на над хиляда години. Но кирилицата отстъпва почти навсякъде от Балканския полуостров, нейната родина. Черногорците твърдо държат да ползват латиница. Сърбите ползват кирилица най-вече защото е задължителна за държавната администрация, в ежедневието преобладаващо се използва латиницата. Румънците не ползват кирилица от вече 150 години. Хърватите пък от глаголица минават пряко към католическата латиница. Дори в България кирилицата изглежда не е на пиедестал. Голяма част от бизнеса и продуктите като цяло имат имена на английски/латиница. Трябва да признаем, че културното ни наследство извън границите на съвременна България постепенно изчезва.

Най-големият ползвател и разпространител на кирилицата в момента е Русия – една агресивна и вредна за нас страна, която всячески се е опитвала да заличи и омаловажи постиженията на българската цивилизация. И днес много хора се зоват русофили и това по някакъв магически начин минава за патриотизъм – нещо като дървено желязо. Те желаят утре да дойде руският самодържец пак да ни “освободи” от въображаемо иго и като същински Юда са готови да продадат родината.

У нас има и една цяла общност, която с настървение се хвърля да спасява лъвчета в зоопарк, но когато трябва да се спасят левчетата, никакви ги няма. Тези хора обикновено са социалдемократи по западен модел и са еврофили във всичко, освен в името си. За тях българското е задължително изостанало, назадничаво и дори вредно. Те са първите, които ще ви обяснят колко прекрасен е скандинавският “социализъм”, но няма да се сетят, че Дания и Норвегия държат да имат собствени валути.

Има група “експерти”, които обяснят колко много ползи има от приемане на еврото. Нищо, че заради валутния борд ние на практика сме го приели. Спомнете си, че същите експерти имат по-нисък успех в прогнозите си от хвърлянето на зар и пропускат да предвидят всички значителни икономически събития, начело с финансовата криза от миналото десетилетие.

На фона на тази псевдоекспертиза, нека се концентрираме върху това, което левът значи за нас. Изгубим ли лева, ще изгубим частица от себе си като българи. Изгубим ли лева, част от нашата цивилизация ще бъде претопена в безформената “европейска” идентичност, както е била преди в османската и ромейската. Изгубим ли лева, не се знае дали изобщо ще спечелим нещо.

С отстъпването на българското културно влияние и наследство извън нашите земи, ние трябва да държим на всеки символ на самостоятелност, който да ни напомня, че България може да бъде отново велика, ако българите повярват в собствените си възможности. Левът може да бъде такъв символ. Вярвайте ми, че можем да имаме държава уредена, добродетелна и водеща в подобряването на човешкото благосъстояние. Не става дума за байганьовски национализъм, а за символи в ежедневието ни, които да ни напомнят на какво е способен един народ, вярващ в собственото си бъдеще. Необходима ни е само етика на истина, съзидание и човешко действие и безкомпромисно следване на тази етика.

Левът е това, което вярваме, че е. И за да го спасим е нужно нещо повече от запазване на сегашния му вид. Необходима ни е революция в четири стъпки:

  • Да заменим валутния борд със златен стандарт.
  • Да отнемем възможността на правителството да обезценява златния лев с безразборни харчове и печатане на пари.
  • Да утвърдим златния лев като съхранител на стойност.
  • Да направим златния лев най-ценната валута на планетата.

Разпространете тези стъпки, направете невъзможно дневният ред да не включва златния лев. Стъпка по стъпка, ще имаме и златно бъдеще.

Подкрепи Мисъль в Patreon

mm
Теодор Димокенчев

Теодор Димокенчев е юрист и радикален капиталист. Работи в сферата на предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма