Select Page

Мисъль оценява управленската програма на кабинета – Част III

Мисъль оценява управленската програма на кабинета – Част III

Екипът на Мисълъ реши да представи своята оценка за управленската програма на правителството, публикувана през изминалата седмица. Ще споменем позитивните, негативните страни, както и какво трябва да бъде направено,  според нас. Призоваваме ви да се включите в дискусията на нашата фейсбук страница.

Пълната програма може да откриете тук.

Обществен ред и сигурност

Текст

5. Обществен ред и сигурност
ПРИОРИТЕТ 14: Минимизиране на рисковете и неутрализиране на опасностите за
националната сигурност на България.
Цел 44: Повишаване сигурността на страната.
Мярка 160: Актуализиране на Стратегията за национална сигурност.
Мярка 161: Укрепване на капацитета на Съвета по сигурността към Министерския съвет и
разработване и приемане на подзаконовата нормативна база по прилагане на приетия пакет
закони за службите от сектор сигурност и рамковия закон за управление и функциониране на
системата за защита на националната сигурност.
Мярка 162: Разработване и приемане на годишни планове по изпълнение на важни
стратегически документи като Стратегията за противодействие на радикализацията и
тероризма и Стратегията за киберсигурност „Киберустойчива България – 2020 г.
Мярка 163: Организирането на обучение, научноизследователска и приложната дейност в
сферата на националната сигурност чрез използване на капацитета на структурите на
гражданското общество, които са си поставили за цел да работят в интерес на националната
сигурност на Република България.
ПРИОРИТЕТ 15: Миграционна политика. Недопускане и връщане на незаконно
пребиваващи чужденци.
Цел 45: Осъществяване на политика за недопускане и връщане на незаконно
пребиваващи чужденци.
Мярка 164: Приоритетно организиране на съвместни полети с Европейската служба за
гранична и брегова охрана (Фронтекс) с цел принудително връщане в държави по произход
на незаконно пребиваващи граждани на трети страни.
Мярка 165: Доброволно връщане на лица, които не са получили международна закрила или
убежище.
Цел 46: Повишаване капацитета на охрана на границата.
Мярка 166: Разширяване на Интегрираните системи за наблюдение на българо-турската
държавна граница, българо-сръбската граница и морската държавна граница; осигуряване на
специална екипировка и комплекти специализирано облекло за полицейски и гранично-
поцейски служители, участващи в специализираната полицейска операция по охрана на
границата, както и на патрулни автомобили и автобуси за нуждите на Главна дирекция
„Гранична полиция“, Министерство на вътрешните работи (ГДГП-МВР) и на
високопроходими автомобили за областните дирекции на Министерство на вътрешните
работи (ОДМВР), които участват в специализираната полицейска операция за охрана на
границата.
Мярка 167: Увеличаване на броя на военнослужещите от състава на въоръжените сили на
Република България за охраната на границата при необходимост и обезпечаване на
необходимите ресурси за тази цел.
26
Цел 47: Осигуряване на капацитет при първоначалния прием на чужденци.
Мярка 168: Преобразуване на Транзитен център – с. Пъстрогор на Държавната агенция за
бежанците (ДАБ) от отворен към затворен тип център за предоставяне на убежище.
Мярка 169: Преустройство на помещения от открит в закрит тип на част от сградния фонд в
Регистрационно-приемателен център-Харманли на ДАБ.
Мярка 170: Извършване на други строително-ремонтни дейности в центровете за прием и
регистрация на граждани на трети страни с цел извеждане на чужденците от трети страни,
които са в процедури за получаване на международна закрила или убежище, от големите
градове като София, в които има регистрационно-приeмателни центрове, към малки
населени места в непосредствена близост до границата.
Мярка 171: Осигуряване на сглобяеми контейнера за настаняване на граждани на трети
страни в транзитни центрове на МВР при наличие на засилен миграционен натиск и с цел
проверка на самоличността на тези чужденци от трети страни, които нямат документ за
самоличност и дали лицата не представляват заплаха за националната сигурност.
Мярка 172: Предприемане на законодателни промени с цел обединяване на законите,
уреждащи правото на пребиваване и правото на убежище, както на граждани на трети страни,
така и на граждани на ЕС с членовете на техните семейства, които не са български граждани.
ПРИОРИТЕТ 16: Противодействие на тероризъма, организираната престъпност и
корупцията.
Цел 48: Ефективно противодействие на тероризъма, организираната престъпност и
корупцията.
Мярка 173: Изработване на ефикасни териториално насочени и проблемно ориентирани
програми за превенция на радикализацията и насилствения екстремизъм.
Мярка 174: Изграждане на система за мониторинг и на механизъм за координация и обмен
на информация между органите на централната и местната власт и неправителствените
организации по проблемите на радикализацията и тероризма, както и изграждане на система
за при изготвяне на анализ на тенденции и конкретни прояви или белези на радикализация
или подготовка за терористична дейност сред лица от рисковите групи.
Мярка 175: Установяване на обектите от националната критична инфраструктура,
европейската критична инфраструктура и критичната инфраструктура на НАТО и оценка на
уязвимостта на обектите от критичната инфраструктура на страната.
Мярка 176: Разработване и внедряване на специализиран софтуер за противодействие на
тероризма в интегрираната национална система за видеонаблюдение.
Мярка 177: Създаване на национален кризисен център и регистри в областните дирекции на
МВР за изградените системи за видеонаблюдение в търговски и други обекти с масово
пребиваване на хора, както и разработване на платформа за бърз и качествен обмен на
информация, методика за идентифициране, наблюдение и оценка на проявленията и
рисковете от терористична дейност и радикализация.
Мярка 178: Осъществяване на ефективно взаимодействие по обмен на PNR данни между
Национално звено за получаване и обработване на резервационни данни на пътниците в
Република България, превозвани по въздух и сходни партньорски структури.
Мярка 179: Прилагане на проактивен подход за борба с организираната престъпност и за
ефективно неутрализиране на организирани престъпни групи чрез подобряване на
оперативното взаимодействие и разширяване на международното полицейско
сътрудничество и обмена на информация с Европол, Интерпол, компетентните структури на
евроатлантическите партньори и трети страни.
27
Мярка 180: Ефективно противодействие на престъпни структури, специализирани в трафика
на наркотични вещества и прекурсори чрез ясно и конкретно идентифициране на нови
заплахи и рискове, свързани с разпространението и последващо ограничаване на трафика.
Мярка 181: Ефективно противодействие на престъпни структури, специализирани в
извършването на телефонни измами чрез въвеждане на комплексен подход за
идентифициране на всички извършители, участващи в подобни измами и предприемане на
конкретни действия за конфискация на незаконно придобитото имущество на лицата,
участващи в подобни престъпни схеми с фокусиране върху рецидивистите, извършили
такива престъпления.
Мярка 182: Въвеждане на интегриран подход за провеждане на комплексни мероприятия по
противодействие на трафика на хора чрез сформиране на съвместни екипи с чужди
партньорски структури за извършване на разследвания по установени случаи на трафик на
хора и прилагане на ефективни механизми за ранно идентифициране на жертви на трафик.
Мярка 183: Засилване на взаимодействието между Националната комисия за борба с
трафика на хора и Националното сдружение на Общините в Република България, местните
комисии и авторитетни неправителствени организации със специализация в тази сфера по
съответните общини и населени места.
Мярка 184: Противодействие на киберпрестъпността чрез осъществяване мониторинг на
интернет пространството за установяване появата на нови заплахи и рискове и провеждане
на мероприятия с акцент противодействие на детската порнография и радикални идеологии,
разпространявани чрез Интернет.
Мярка 185: Надграждане на капацитета на създадения Междуведомствен координационен
център за противодействие на контрабандата и контрол на движението на рискови стоки и
товари, както и на Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция „Национална
сигурност“, Агенция „Митници“ и Националната агенция за приходите към министъра на
финансите и Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” към министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията във връзка с установяване на
схеми за извършване на контрабанда от страна на организирани престъпни групи и
анализиране на информацията по линия данъчни престъпления и контрабанда, производство
и разпространение на акцизни стоки.
Мярка 186: Засилване на противодействието на противозаконните отнемания на моторни
средства чрез използване на комплексен подход за подобряване координацията и
взаимодействието на полицейските структури, поради обстоятелството че голяма част от
престъпните деяния се довършват на територията на друга структура на полицията, различна
от тази, на територията на която е осъществено противозаконното отнемане, както и
извършване на съвместни проверки в автоморгите, осъществени от органите на полицията,
на НАП и на Министерството на околната среда и водите.
Мярка 187: Подобряване на координацията и взаимодействието между компетентните
институции, работещи по противодействие на корупцията.
Мярка 188: Създаване на организация за ефективно разследване на всеки установен случай
на корупционно деяние.
Мярка 189: Провеждане, текущо, на обучение на служителите, които противодействат на
организираната престъпност, свързана с т.н. каналджиийство и трафик на хора във връзка
със засиления миграционен натиск, а също така и за противодействието на корупционните
прояви и изпирането на пари.
Цел 49: Постигане на съвместимост и синхрон на мерките за противодействие на
тероризма, предвидени в плановете, които се изготвят от различни ведомства и
организации в изпълнение на изискванията на нормативните актове в областта на
противодействието на тероризма, защитата на критичната инфраструктура,
постигането на сигурност на корабите, пристанищата и пристанищните райони и т.н.
28
Мярка 190: Усъвършенстване на нормативната уредба и на междуинституционалното
сътрудничество между МВР, Министерството на транспорта, информационните технологии
и съобщенията, Изпълнителна агенция „Морска администрация“, Държавна агенция
„Национална сигурност“, Агенция „Митници“ и Държавно предприятие „Пристанищна
инфраструктура“ в дейността по постигане сигурност на корабите, пристанищата и
пристанищните райони.
Мярка 191: Приемане на Национална програма за сигурността на корабите, пристанищата и
пристанищните райони.
ПРИОРИТЕТ 17: Подобрено и координирано противодействие и превенция на
конвенционалната престъпност.
Цел 50: Подобрено и координирано противодействие и превенция на
конвенционалната престъпност и активно сътрудничество на МВР с частните
охранителни фирми, с местната власт, с гражданите и други институции за
реализиране на общите цели в областта на противодействието на конвенционалната
престъпност.
Мярка 192: Преразпределяне на кадровия ресурс с цел увеличаване присъствието на
униформения полицейски състав в малки и средно големи населени места чрез назначаване
поне на 1000 униформени служители в полиция и жандармерия на свободни длъжности по
незает щат.
Мярка 193: Изготвяне на проект на Закон за частната охранителна дейност.
Мярка 194: Включване на специални разпоредби в проекта на нов Закон за частната
охранителна дейност относно изискванията по отношение необходимите специални знания и
умения, които следва да притежават лицата, осъществяващи охраната на пристанища,
пристанищни терминали и специализирани пристанищни обекти.
Мярка 195: Предприемане на законодателна промяна в Закона за Министерството на
вътрешните работи за осигуряване на служители по трудово правоотношение, назначени на
длъжност сътрудник охрана в малките областни дирекции и районни управления на МВР за
оказване на съдействие при опазването на обществения ред в малките населени места.
Мярка 196: Осигуряване на финансиране по бюджета на МВР за съответната година за
поетапна подмяна на автомобилния парк на униформената полиция, както и за подмяна на
екипирането на охранителната полиция и жандармерията; продължаване на процеса на
оборудване на областните дирекции и районните управления на МВР с полицейски
автомобили за противодействие на конвенционалната престъпност и необходимата
екипировка за служителите.
Мярка 197: Постигане на пълно покритие на цялата страна по общини за видеонаблюдение
на основните артерии с криминогенен потенциал – по предварително зададени от МВР
минимални технически параметри; гарантирана връзка с районните управления на полицията
и областните дирекции, конкретен график за всички общини в България, осигуряване на
достъп до изграденото видеонаблюдение на охранителните фирми и конкретни ангажименти
от страна на тези фирми по линия на превенцията и противодействието на конвенционалната
престъпност.
Мярка 198: Изработване и внедряване на софтуери за интерактивната карта на
престъпността, с които върху нея ще може да се визуализират всички събития, свързани с
престъпността и предприетите действия от страна на МВР за реакция, което от своя страна да
позволи да се определи необходимия брой полицейски служители за малките населени места
със съответен брой жители.
29
Мярка 199: Обновяване на материално-техническата база на научно-техническите
лаборатории за изготвяне на експертизи по наказателни производства в ОДМВР и в
Научноизследователския институт по криминалистика и криминология.
Мярка 200: Въвеждане, в сътрудничество с Министерството на образованието и науката и
Министерството на здравеопазването, на доброволни тестове за употреба на наркотични и
упойващи вещества от подрастващи след предварително съгласие на родител, настойник или
попечител.
Мярка 201: Засилено сътрудничество с Националното сдружение на общините в Република
България и местните комисии по опазване на обществения ред и сигурността.
Цел 51: Ресурсно обезпечаване на разследващите органи и подобряване на
информационното им осигуряване.
Мярка 202: Провеждане на конкурси за попълване на щата на разследващи полицаи.
Мярка 203: Обучение на 6000 действащи полицаи, които да извършват действията по
разследване (неотложните процесуално-следствени действия), съобразно конкретната
криминогенна обстановка.
Мярка 204: Окончателно завършване и експлоатация, включително от страна на МВР, на
Единната информационна система за противодействие на престъпността, с цел
автоматизирано проследяване на конкретния сигнал за престъпление; подадена жалба до
полицията или прокуратурата; предварителна проверка; започнало досъдебно производство;
привличане на обвиняем; приключване на разследването; обвинителен акт; брой проведени
съдебни заседания; произнасяне на окончателен съдебен акт (присъда, решение).
Цел 52: Осъвременено образование, обучение и обновена материална база за
обучение.
Мярка 205: Двойно увеличаване на годишния капацитет на Академията на МВР (АМВР) за
обучение на служители от 1000 на 2000.
Мярка 206: Гарантиране на унифицирана форма за обучение на новопостъпващи полицаи.
Мярка 207: Построяване на полигони за практическо обучение в АМВР по отношение на
полицейска дейност и на противопожарна дейност и защитата на населението.
Мярка 208: Пълно обновяване на Центъра за първоначална професионална подготовка към
АМВР в Пазарджик и концентриране на цялото обучение на новопостъпили полицаи и
фокусиране на центровете в Казанлък и Варна за обучение по линия на граничния контрол и
върху обучение на чуждестранни граждани за полицейски дейности.
ПРИОРИТЕТ 18: Ефективна защита на населението от бедствия и аварии и
регламентиране на отношенията между доброволците и органите на централна и
местна власт.
Цел 53: Регламентирани отношения между доброволците и органите на централна и
местна власт при преодоляването на последствията от бедствия, аварии и опазване на
общественият ред.
Мярка 209: Изготвяне на проект на Закон за доброволчеството, който следва да регламентира
създаването и функционерането, под ръководството на МВР, на доброволни отряди на
гражданите за опазване на обществения ред, както и статута и отношенията между
доброволците и органите на централна и местна власт при преодоляването на последствията
от бедствия и аварии.
30
Мярка 210: Създаване на нормативна уредба относно доброволческите организации в
областта на морското търсене и спасяване.
Мярка 211: Завършване на техническото преоборудване на пожарните и спасителните екипи
с европейски средства.
Мярка 212: Продължаване на изграждането на доброволните формирования с конкретен
график за формирането им в общини с население до 20 000 жители, така както е предвидено
по закон, осигуряване на обучение на ръководителите на всички доброволчески отряди от
всички общини в обучителния център на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението“ в Монтана.
Мярка 213: Осигуряване на финансиране по бюджета на МВР за съответната година за
пълна подмяна на екипировката, свързана с личната защита на пожарникарите и
спасителите.
ПРИОРИТЕТ 19: Изграждане на полицейски офиси за обслужване на граждани в
ОДМВР и във всички РУП с цел бързо обслужване на гражданите, предоставяне на
електронни услуги и издаване на всички служебни документи.
Цел 54: Подобряване на административното обслужване на гражданите.
Мярка 214: Изграждане на полицейски офиси за обслужване на граждани, в ОДМВР и във
всички РУП с еднотипно брандиране, бързо и грижливо обслужване, предоставяне на
електронни услуги за граждани за издаване на всички служебни документи.
Мярка 215: Усъвършенстване информационните системи на МВР.
ПРИОРИТЕТ 20: Засилване на контролната дейност върху участниците в движението
по пътищата.
Цел 55: Подобряване на пътната безопасност и намаляване на пътно-транспортния
травматизъм.
Мярка 216: „Рестартиране“ на Фонд „Пътна безопасност“ чрез осигуряване на по-
пълноценно използване на средствата, постъпващи във Фонда по реда, предвиден в Закона
за движението по пътищата.
Мярка 217: Увеличаване на броя на стационарните и мобилните камери за контрол на пътя.
Мярка 218: Изграждане и внедряване на Единен център за обработка на нарушенията, с
който да се създаде единна информационна платформа за автоматизиране на процесите по
обмен, обработка и архивиране на постъпващата информация от системите за контрол на
скоростните режими, което ще улесни компетентните структури за осигуряване безопасност
на движението по пътищата и засилване на контролната дейност по спазване на Закона за
движението по пътищата.
Мярка 219: Интеграция на системите на МВР с други системи за контрол на пътните
превозни средства.
Мярка 220: Законодателни промени за отмяна на действащия Закон за движение по
пътищата, който е от 1999 г. и не отговаря на променените обществени отношения, които
следва да уреди и приемане на два нови закона, като в тях ясно да се разграничат функциите
и правомощията на органите на МВР и на МТИТС. Единият закон следва да урежда
правилата за и контрола върху движението по пътищата, а другият – регистрацията на
пътните превозни средства и обучението на водачите им.
Мярка 221: Отмяна на действащата и приемане на нова наредба за реда за установяване на
употребата на алкохол, наркотични и други упойващи вещества от водачи на пътни превозни
средства.

Оценка

Правителствената програма в сектор „Обществен ред и сигурност“ е сред най-подробно разписаните в документа, публикуван от Министерския съвет.

Като положителни точки в нея можем да се отбележим стремежът на правителството за справяне с миграционния натиск и недопускане на нелегални мигранти без надзор в страната. Стъпка към това е мярка 170, според която лицата, които са в процедура на получаване на международна закрила или убежище трябва да бъдат изведени от големите градове към малки населени места, в непосредствена близост до границата.

Преобразуването на част от транзитните центрове за приемане на чужденци от отворен към затворен тип също показва желание за справяне с порочните практики на трафика на хора през България. Такова желание е заявено и допълнително обезпечаване на работата на Гранична полиция, както и въоръжените сили, готови да помогнат в охраната на границата при нужда.

В частта си относно полицията обаче програмата буди по-скоро притеснение. При това не заради някакви конкретни мерки, а заради разкриването на неприятни съществуващи факти. Според мярка 203 следва да се обучат 6000 полицаи, които да провеждат разследване. Тази бройка е изключително голяма и показва, че в момента МВР няма капацитет да извършва разследвания, което е видно и от работата на самата полиция.

Разочароващо е твърде малкото внимание, което управляващите са отделили на корупцията в този раздел, като явно е нежеланието да се засяга този въпрос. Мярка 187 предвижда: „Подобряване на координацията и взаимодействието между компетентните институции, работещи по противодействие на корупцията“, което на практика не означава нищо.

Вече е известно намерението на управляващите за създаване на ново антикорупционно звено, което обаче предизвика повече спорове, отколкото консенсус. Новата и поредна антикорупционна институция вече ще изисква и директорите на държавните болници, общинските съветници и главните архитекти да декларират какво притежават и дали са в конфликт на интереси, а разследване щяло да има при несъответствие над 20 000 лв.

За пореден път обаче се подхожда по грешен начин – създават се структури, които да борят корупцията, вместо да се атакуват процесите, които са уязвими за нея. При сега съществуващите четири (!) антикорупционни звена тази тактика не се оказва особено успешна.

Михаил Кръстев

Михаил Кръстев

Редактор

Михаил Кръстев е журналист с над десет години стаж в български медии. Интересува се от българска и международна политика, както и от разследваща журналистика. Работи като редактор в информационния сайт Frognews.bg

Тест

Регионална политика

Текст

3. Регионална политика
ПРИОРИТЕТ 5: Балансирано регионално развитие.
Цел 10: Подкрепа за националната полицентрична мрежа, чрез интегрирани
инвестиции за устойчиво градско развитие на основата на Интегрирани планове за
градско възстановяване и развитие (ИПГВР).
Мярка 53: Изпълнение на проекти от ИПГВР на общини.
Цел 11: Подкрепа за опорни центрове в периферни райони от националната
полицентрична мрежа.
Мярка 54: Енергийна ефективност в жилищни и публични сгради в 28 града – опорни
центрове от националната полицентрична мрежа.
Цел 12: Намаляване на регионалните различия в степента на икономическото,
социалното и териториалното развитие.
Мярка 55: Разработване на интегрирани програми за подкрепа на районите с
неблагоприятни социално-икономически, демографски и географски характеристики.
Мярка 56: Съчетаване на финансови и икономически инструменти за насърчаване на
инвестициите в слаборазвитите региони.
Мярка 57: Планиране на пространственото развитие на територията на регионите от ниво 2
съгласувано и във взаимодействие със секторните стратегии.
Мярка 58: Анализ и оптимизиране на структурата на стратегическите документи за
регионално развитие на национално и регионално ниво.
Мярка 59: Разработване на стратегическите документи за регионално развитие на
национално ниво и райони от ниво 2 за периода след 2020 г.
Мярка 60: Разработване на морски пространствен план на Република България за ефективно
управление на морските дейности и устойчиво използване на морските и крайбрежните
ресурси на Черно море.
Цел 13: Укрепване на местното самоуправление.
Мярка 61: Създаване на модели за оптимални административни структури на общините.
Мярка 62: Създаване на условия за по-широко прилагане на 12-те принципа за добро
управление от Стратегията за иновации и добро управление на местно ниво на Съвета на
Европа.
Цел 14: Ефективно администриране на кадастралната информация и осигуряване на
страната с геопространствени данни в контекста на обвързването на първичните
регистри и електронното управление.
Мярка 63: Създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за територии, за които
това е необходимо по закон и за територии с предстоящи стратегически инфраструктурни
проекти.
15
Цел 15: Създаване на благоприятни условия за устойчиво и балансирано
икономическо развитие, изграждане, ползване и опазване на хармонична и достъпна
среда за живеене, труд и отдих, при гарантирано опазване на околната среда и на
недвижимото културно наследство.
Мярка 64: Одобряване на общи устройствени планове (ОУП) и на изменения на ОУП на
общините от Черноморското крайбрежие по Закона за устройството на Черноморското
крайбрежие.
Мярка 65: Финансово подпомагане със средства от държавния бюджет (в рамките на
бюджета на МРРБ) на общинските администрации за изработването на ОУП на общините,
при условията и по реда на § 123 от преходните и заключителните разпоредби на ЗИД на
Закона за устройство на територията (обн., ДВ, бр. 82 от 2012 г.).
Цел 16: Повишаване качеството на предоставяните водноснабдителни и
канализационни услуги.
Мярка 66: Изготвяне на Наредба за критериите на ВиК операторите и минимални изисквания
към персонала им.
Мярка 67: Разработване стратегия за финансиране на отрасъла в средносрочен и дългосрочен
аспект и подходящи механизми за намаляване на въздействието върху цените и техния
социален ефект.
Мярка 68: Изграждане на специализирани информационни системи – за ВиК услугите и за
водностопанските системи и съоръжения.
Цел 17: Жилищна политика.
Мярка 69: Въвеждане на допълнителни контролни механизми при изпълнение на мерките за
енергийна ефективност на сградите по Националната програма за енергийна ефективност на
многофамилни жилищни сгради (НПЕЕМЖС).
Мярка 70: Разработване и прилагане на стандартизирано задание и договор за енергийно и
конструктивно обследване, проектиране, СМР и надзор.
Мярка 71: Извършване на проверки на място от страна на МРРБ по сигнал или оценка на
риска.
Мярка 72: Разпространение на добри практики.
Мярка 73: Подобряване на публичността на програмата.
Мярка 74: Повишаване на енергийната ефективност на по-широк кръг от сгради; подобряване
на градската среда чрез разработване на устойчив дългосрочен модел за финансиране на
НПЕЕМЖС.
Мярка 75: Обновяване на многофамилни жилищни сгради и студентски общежития.
Мярка 76: Подобряване на жилищните условия за маргинализирани групи от населението.
Цел 18: Подобряване на качеството и на превантивния и текущ контрол в
строителството и на строителните продукти.
Мярка 77: Организиране разработването на техническите нормативни актове и постоянната
им хармонизация с европейското техническо законодателство (европейски регламенти,
директиви и стандарти) и извършване на анализи на резултатите от тяхното прилагане.
Мярка 78: Създаване на нормативни условия за подобряване на околната среда в градовете
и качеството на живот на гражданите чрез въвеждането на елементите на „зелената
инфраструктура“ в строежите, за насърчаване на повторното използване на строителни
16
продукти или рециклиране на строителни отпадъци и използване на екологично съвместими
природни суровини.
Мярка 79: Създаване на условия за влагане в строежите на строителни продукти,
осигуряващи изпълнението на основните изисквания към строежите, чрез разработване на
национални изисквания, хармонизирани с европейското техническо законодателство и
изразяване на национална позиция при изготвяне на хармонизирани технически
спецификации, делегирани актове и актове за прилагане в съответствие с чл. 290 и 291 на
Договора за функциониране на ЕС.
Мярка 80: Създаване на условия за свободно движение на строителни продукти,
произведени от български производители, чрез управление на национална система за
оценяване на строителните продукти и чрез функциониране на звено за контакт относно
продукти в строителството по Регламент (ЕС) 305/2011 и Регламент (ЕС) 764/2008.

Оценка

“Вярваме, че не държавата създава икономика, заетост и доходи, те са функция на реалния сектор. Държавата създава правилата и формира бизнес средата. Тя е длъжна да създава добри правила и да следи за спазването им, да поддържа добра бизнес среда, за да може предприемачите да се чувстват сигурни и мотивирани, да развиват бизнеса си и да правят нови инвестиции. Всички опити държавата да създава мащабна изкуствена заетост за сметка на данъците, събрани от гражданите, водят единствено до натрупване на нови задължения за бъдещите поколения.”

Така започва програмата на коалиционното правителство. Прекрасни думи, за съжаление не отговарящи напълно на описаните цели и мерки в сектор Регионална политика. На програмата й липсва амбиция в стратегически аспект, за сметка на много държавен контрол, големи разходи в сектор ‚жилищна политика‘ и нито дума за децентрализация.

Доброто

В програмата все пак има положителни неща.

Мярка 64 гласи: „Одобряване на общи устройствени планове (ОУП) и на изменения на ОУП на общините от Черноморското крайбрежие по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие.“ Такова нещо видяхме съвсем наскоро с приемането на устройствен план за Приморско. Ако правителството успее веднъж завинаги да реши вечния проблем на Черноморието – „тук може ли да се строи“ ще се постигне дълготраен положителен ефект и устойчиви инвестиции, поради липсата на несигурност и угроза от рекет. Ще е хубаво и правителството да преосмисли популярната тема напоследък за „Натура 2000“, която покрива повече от 1/3та от територията на България.

Като друг положителен момент в сектор Регионална политика бих отбелязал Мярка 60: „Разработване на морски пространствен план на Република България за ефективно управление на морските дейности и устойчиво използване на морските и крайбрежните ресурси на Черно море“, както и наложителната Мярка 59: „Разработване на стратегическите документи за регионално развитие на национално ниво и райони от ниво 2 за периода след 2020 г.“

Лошото

Проблемът е, че последните две са част от Цел 12: „Намаляване на регионалните различия в степента на икономическото, социалното и териториалното развитие.“ Точно тук визията на правителството не съвпада напълно със заявената визия в началото на програмата. Основните методи за стимулиране и развитие на изоставащите региони си остават неамбициозни, а и както се вижда неефективни, с други думи – още от същото. Ще се харчат пари за дейности, които няма да доведат до растеж, нито до значителното намаляване на разликите между районите. Любимата програма на народа за „санирането“ продължава да е черешката на тортата. Присъства и интересната Мярка 76: „Подобряване на жилищните условия за маргинализирани групи от населението.“, което се надявам да означава въвеждане на ред и налагане на законите в териториите, където живеят малцинствени групи, а не допълнително изливане на пари в блатото.

Какво липсва и какво трябва да се направи

Липсва визия и амбиция за постигане на значими резултати, липсва децентрализация, липсва желание, или пък смелост за дерегулация. В икономическите процеси има две противоположни сили – агломерация и дисперсия. Притегателните центрове на икономическа активност имат и своите негативни страни, които в последствие отблъскват дейности за сметка на по-непривлекателни (и съответно доста по-евтини) региони. В случая държавата трябва да даде възможност на Северозапада да облекчава започването и развитието на бизнес на своя територия, за да е конкурентен на Югозапада, който е доста по-богат и с по-добра инфраструктура. Също така е ще е хубаво да се преосмисли начина на финансиране на районите и постепенно намаляване на дотирането на по-неразвити региони, за сметка на развитите.

С други думи работеща и прогресираща София е несправедливо да издържа половин България и в частност малки райони, които доброволно отказват да се развива икономическа дейност, чрез местни референдуми. Дори и в Библията е написано, че който не работи – не трябва да яде. Единственият начин за развитие на изоставащите региони е те да използват своите преимущества и да започнат ефективно да се конкурират с останалите.

 

Никола Генов

Никола Генов

гост-автор

Никола Генов е възпитаник на Софийска Математическа гимназия "Паисий Хилендарски", бакалавър по "Икономика и политология" от Университета в Есекс, Великобритания, както и магистър по "Европейски науки" от Католическия университет в Льовен, Белгия. Стажувал е в Европейския парламент, в момента- бизнес консултант във водеща компания и член на УС на Тръст "Синя България".

Земеделие

Текст

14. Земеделие, храни, рибарство и гори
ПРИОРИТЕТ 41: Устойчиво, конкурентоспособно и пазарноориентирано земеделие.
Цел 152: Осигуряване на финансова подкрепа с фокус върху малките и средни
предприятия и стимулиране на доходоносно селскостопанско производство и
равнопоставеност на пазара.
Мярка 610: Максимално усвояване на европейските средства за подкрепа:
 Ефективно усвояване на средствата по Първи стълб на Общата селскостопанска
политика (ОСП);
 Договаряне и разплащане на финансовите средства по Програма за развитие на
селските райони (ПРСР) съгласно изготвени индикативни годишни програми при
спазване на сроковете, предвидени в тях и намаляване на сроковете за обработка
на документи от администрацията и опростяване на процедурите за
кандидатстване.
Мярка 611: Запазване на съществуващите и въвеждане на нови схеми за държавна подкрепа,
като помощи за изграждане на фермерски пазари и други инвестиции за развитие на
отрасъла. Осигуряване на финансов ресурс за прилагане на схеми за преходна национална
помощ в растениевъдството и в животновъдството.
Цел 153: Продължаване на политиките на балансирано и диверсифицирано земеделие.
Мярка 612: Прилагане на обвързано с производството подпомагане, основаващо се на
критерии за по-високо качество, продуктивност и конкурентноспособност на
производството и на подход за гъвкаво разпределение на средствата в секторите
„Животновъдство“ и „Плодове и зеленчуци“.
Мярка 613: Засилване на контрола за спазване на изискванията за производство на
биологична продукция чрез промяна на нормативната уредба и популяризиране на ползите
от биологично произведените храни и продукти за човешкото здраве.
Цел 154: Реформа в поземлените отношения за устойчивост, комасация и отношение
към земеделската земя като към природен ресурс, осигуряващ националната
хранителна сигурност.
Мярка 614: Приемане на промени в нормативната уредба, регламентираща обществените
отношения в сферата на собствеността и ползването на земите
Цел 155: Създаване на оптимални условия за развитие на ефективно поливно
земеделие и превенция на риска от наводнения, бедствия и аварии на територията на
регионите.
Мярка 615: Опазване на публичната инфраструктура, гарантираща развитието на
хидромелиорациите, чрез засилване на контрола в държавните дружества.
Мярка 616: Сигурна защита на обработваемата земя от вредните въздействия, свързани с
климатичните рискове, чрез гъвкаво финансиране на извършваната обществена услуга.
Мярка 617: Изготвяне и приемане на Закон за хидромелиорациите;
72
Мярка 618: Оздравяване на „Напоителни системи“ ЕАД, гарантиращо развитието на
хидромелиорациите.
Цел 156: Прилагане на комплексен подход за превенция и управление на рискове и
кризи.
Мярка 619: Продължаване изграждането, въвеждане и реално функциониране на нова
система за борба с градушките.
Мярка 620: Използване на системата от държавни помощи за компенсиране на загуби за
земеделските стопани, в резултат от неблагоприятни природоклиматични и икономически
условия.
Цел 157: Високо ниво на защита на здравето на животните и превенция срещу
болести.
Мярка 621: Засилване на официалния контрол, гарантиращ ефективното прилагане на
нормативната уредба.
Мярка 622: Създаване на условия за провеждане на адекватна профилактика на
икономически важните болести по животните и по-ефективна организация за бързо
овладяване на възникнали огнища на заболявания.
Мярка 623: Съблюдаване за спазване на изискванията за хуманно отношение към
животните.
Мярка 624: Ускоряване въвеждането на новите изисквания към средствата за
идентификация на животните и пчелните семейства (използване на електронен
идентификатор).
Мярка 625: Осигуряване на адекватна система за събиране и обезвреждане на странични
животински продукти чрез разширяване на съществуващата и създаване на условия за
реалното й функциониране.
Цел 158: Наука и иновации в земеделието – инструмент за генериране на иновативни
политики в аграрния сектор и достъпен за бизнеса интелектуален център на
българското земеделие.
Мярка 626: Превръщане на националните аграрни научни звена в движеща сила за иновации
в аграрния бизнес чрез:
Мярка 627: Насърчаване на фундаменталните и приложните изследвания в университетите
и научни организации в аграрния сектор, чрез финансиране на конкурсен принцип:
Мярка 628: Преструктуриране на ССА чрез нов закон и промяна на начина на финансиране
и управление за изпълнение на политиките на Министерството на земеделието, храните и
горите (МЗХГ).
Цел 159: Създаване на ясни правила за функциониране на браншовите организации в
аграрния отрасъл и регламентиране на взаимоотношенията им с държавните органи и
местната власт
Мярка 629: Приемане на Закон за браншовите организации, който ясно да дефинира и
идентифицира представителните структури на бранша и регламентира взаимоотношенията
между тях и държавата.
73
Цел 160: Осигуряване на институционална подкрепа и електронизация на
администрирането в отрасъла за облекчаване на администртивните процедури и
осигуряване на прозрачно, достъпно, обективно и ефективно управление на
административните процеси.
Мярка 630: Въвеждане на единен електронен регистър на земеделските имоти и
земеделските стопани.
Мярка 631: Въвеждане на единна електронна платформа за управление на земите от
общинския и държавния поземлен фонд – отдаване под аренда и продажба от МЗХГ и
общините.
Мярка 632: Електронна идентификация и електронно здравеопазване на животните.
Мярка 633: Изграждане на единна информационна система в сектор „Земеделие“ в
съответствие със стратегическите цели дефинирани в „Стратегия за развитие на
електронното управление в Република България 2014-2020 г.“.
ПРИОРИТЕТ 42: Стабилно развитие на хранителния сектор.
Цел 161: Гарантиране качеството и безопасността на храните.
Мярка 634: Приемане и прилагане на нов Закон за храните, целящ опростяване на правната
рамка, гарантиране защитата на потребителите чрез предлагане на пазара на безопасни храни
и намаляване на сивия сектор при производството, преработката и дистрибуцията на храни.
Мярка 635: Насърчаване на българските потребители да правят информиран избор на
хранителни продукти.
Цел 162: Укрепване ролята на производителите по веригата на предлагане на храни.
Мярка 636: Насърчаване използването на суровини, произведени на територията на
страната.
Мярка 637: Увеличаване на дела на произведените в България храни, предлагани в
търговската мрежа, стимулиране на добрите и ограничаване на нелоялните търговски
практики по веригата на доставки на храни.
Мярка 638: Подобряване на възможностите за представяне и предлагане в търговските
обекти на български храни, произведени по БДС (утвърдени или браншови стандарти), както
и храни и вина със защитено географско указание или защитено наименование за произход.
Мярка 639: Подпомагане реализацията на българските сезонни плодове и зеленчуци чрез
създаване на по-гъвкави възможности за достъп и предлагане в търговските вериги.
Мярка 640: Създаване на механизми за защита и компенсации на производителите при
фалит на търговска верига.
Мярка 641: Засилване ролята на държавата за подкрепа на износа на земеделски продукти
от страната посредством експертно-административна и техническа помощ.
Мярка 642: Създаване на възможности за изграждане на фермерски пазари на територията
на общините, които да скъсят пътя на произведените земеделски продукти до крайния
потребител.
74
ПРИОРИТЕТ 43: Устойчиво и многофункционално управление на горите.
Цел 163: Устойчиво ползване на дървесина чрез редуциране ползването от зрелите
гори съобразно целите и режимите на стопанистване и увеличаване на отгледните
грижи за младите насаждения.
Мярка 643: Приоритетно провеждане на санитарните и защитни лесовъдски мероприятия за
поддържане на доброто здравословно състояние в горите.
Мярка 644: Постепенно редуциране на нивата на ползване на дървесина от зрелите гори въз
основа на извършена национална и частични инвентаризации.
Мярка 645: Увеличаване на обема на отгледните сечи за подобряване състоянието на
младите гори и развитие на зелената икономика.
Цел 164: Подкрепа за развитието на изоставащите и подобряване на качеството на
живот в горските региони, чрез подобряване условията за развитие на малкия и
средния бизнес в горската индустрия (дърводобив и дървопреработване).
Мярка 646: Продължаване на мерките за преференциално предоставяне на дървесна
суровина на български и местни преработватели с цел подкрепа на националната горска
индустрия. Стимулиране на дългосрочното договаряне.
Мярка 647: Увеличаване дела на продажбите на дървесина от обществените гори чрез
електронен търг.
Цел 165: Устойчиво поддържане, опазване и увеличаване на горските ресурси в
страната.
Мярка 648: Подобряване пожарната безопасност в горите чрез завършване на единна
система за противопожарно видеонаблюдение в горските територии.
Мярка 649: Увеличаване на инвестициите и лесовъдските грижи за възстановяване на
уязвими и увредени горски площи.
Цел 166: Увеличаване ефективността и ефикасността на управление на обществените
гори за развитие на национална зелена икономика и модерна горска индустрия.
Мярка 650: Увеличаване на ефективността и рентабилността на горските дейности в
държавните гори чрез инвестиции в модерна природощадяща техника, засилване на
научните изследвания и въвеждане на иновативни технологии в горския сектор.
Мярка 651: По-нататъшна диверсификация на приходите от горската система, основана на
развитие на производството на биопродукти, производство на енергия от горска биомаса,
развитие на планински спорт и видове туризъм, като относителният им дял нарасне със 100%
до 2020 г.
Цел 167: Уcъвъpшeнcтвaнe нa пpeвeнциятa и ĸoнтpoлa зa oпaзвaнe нa гopитe.
Мярка 652: Иницииране на промени в Наказателния кодекс и Закона за административните
нарушения и наказания, които да доведат до:
 Подобряване на работата по отношение на налагането и изпълнението на
наказания за незаконни дейности в горите и в ловното стопанство.
 Нормативно регламентиране на наказанието „безвъзмезден труд в полза на
обществото”, което да се прилага алтернативно на наказанието „глоба” за лица,
които нямат възможност да заплатят наложената им глоба за извършени
75
нарушения в горите.
 Квалифициране като престъпление на случаите при извършване на повторно
нарушение в горите след наложено административно наказание.
Мярка 653: Реорганизация на структурата на ИАГ, повишаване на възнагражденията на
регионалните звена за сметка на редукция на администрация и прехвърляне на отговорности
върху охраната на държавни горски предприятия (ДГП).
Мярка 654: Реализация на изготвените проекти за изменение и допълнение на Закона за
опазване на земеделските земи, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи,
Закона за МВР, Наказателния кодекс и др., с цел превенция за недопускане на пожари, както
и увеличаване отговорността на земеделските стопани за опазване на околната среда.
Цел 168: Развитие на ловното стопанство и опазване на дивечовите запаси.
Мярка 655: Създаване на нов закон за опазване на дивеча и лова, който отговаря на
съвременните предизвикателства пред ловното дело, ловния спорт и с грижа за дивечовите
популации.
Мярка 656: Превръщане на България в европейски център за превенция и борба със
заболяванията по дивеча, чрез сътрудничество с CIC (международен съвет за опазване на
дивеча), EFSA (европейска агенция по безопасност на храните), ДГП и националните ловни
сдружения до края на 2018 г.
Цел 169: Въвеждане на концепция за плащане на екосистемни услуги от горите чрез
областните планове за развитие на горските територии и наредбата по чл. 249 от
Закона за горите
Мярка 657: Остойностяване на екосистемните услуги и осигуряване на усвояване на
средства от ЕС за компенсация на собствениците на гори в Натура 2000, чрез въвеждане на
Наредба по чл. 249 от Закона за горите до края на 2018 г. и стартиране на мярка 15 от ПРСР.
Мярка 658: Картиране и допълване на мрежата на стари гори, гори с висока консервационна
стойност, рекреационни и защитни гори (на първо място полезащитното залесяване), с цел
подпомагане на политиките в сферата на биоразнообразието и превенция от бедствия до
2020 г.
ПРИОРИТЕТ 44: Развитие на сектор „Рибарство и аквакултури“ чрез устойчиво
използване на природните ресурси и предпазване на екосистемите от
свръхексплоатация, при отчитане на високата социална функция на риболова в
крайбрежните райони.
Цел 170: Опазване на ресурсите и запазване на екосистемите в Черно море.
Мярка 659: Подготовка и прилагане на програма за научни изследвания за ефектите от
стопанския риболов върху екосистемите в Черно море.
Мярка 660: Активна превенция на нелегалния, нерегулиран и недеклариран улов,
включително и чрез въвеждане на модерни технологии за отдалечен мониторинг на
риболовните съдове.
Мярка 661: Внедряване на иновативни технологии за събиране на информация на борда на
кораба, с цел облекчаване на операторите при попълване на документите за улов.
Мярка 662: Осигуряване на публичност по отношение на издадените лицензи за стопански
риболов и установените нарушения.
76
Мярка 663: Подкрепа за внедряване на риболовни уреди с намален негативен ефект върху
морските екосистеми.
Цел 171: Конкурентноспособен и устойчив рибарски сектор.
Мярка 664: Подобряване на условията за разтоварване и акостиране на рибарските кораби.
Мярка 665: Подпомагане на инициативите за инвестиции за съхранение на борда на кораба,
собствена преработка и реализация на уловите.
Мярка 666: Ефективно усвояване на публичния ресурс по мерките от Програмата за морско
дело и рибарство 2014-2020 г.
Цел 172: Защита на интересите на българския риболовен сектор в рамките на страните
от Черноморския регион.
Мярка 667: Активна позиция в рамките на диалога с Европейската комисия, Генералната
комисия по рибарство за Средиземно море и Консултативния съвет по рибарство за Черно
море.
Цел 173: Устойчиво развитие на дребномащабния риболов в Черно море и река Дунав.
Мярка 668: Подпомагане на инициативите за инвестиции за безопасност на труда на борда
на корабите и лодките в сегмента.
Мярка 669: Подпомагане на инициативите за диверсификация на доходите и осигуряване на
възможности за повишаване на добавената стойност от рибарската дейност.
Цел 174: Конкурентоспособни и устойчиви аквакултурни стопанства.
Мярка 670: Подпомагане на инициативите за инвестиции за изграждане и модернизация на
аквакултурни стопанства.
Мярка 671: Облекчаване на административните процедури по регистрация и отчитане на
дейността на аквакултурните стопанства.
Мярка 672: Стимулиране на трансфера на знания от научните организации и университетите
към бизнес операторите.
Мярка 673: Подкрепа за създаването на интегрирани стопанства с възможност за първична
преработка на продукти от аквакултура.
Цел 175: Ефективно използване на водните ресурси за отглеждане на риба.
Мярка 674: Стимулиране на диверсификацията на видовете, отглеждани в аквакултурните
стопанства, както и въвеждане на иновативни методи за интензивно отглеждане на ценни
видове риба и водни организми.

Оценка

Доброто

Осигуряване на финансова подкрепа с фокус върху малките и средни предприятия – макар и закъсняла, тази политика е от основно значение, тъй като тя е в пряка връзка със запазването на малките населени места и развитието на селските райони в страната;

Максимално усвояване на европейските средства – използване на опита от над  15 години администриране на европейски средства (САПАРД, ПРСРС и Директните плащания) и максимално и ефективно оползотворяване на тези финансови инструменти.

Прилагане на обвързано с производството подпомагане – много важен процес, който може да бъде мост и подготовка към евентуалното преминаване след 2020 към резултатно ориентирано подпомагане вместо досегашната и не много ефективна подкрепа на единица площ;

Засилване на контрола за спазване на изискванията за производство на биологична продукция – много важен раздел от земеделието в страната с най-голям потенциал и възможности за реализиране на висока добавена стойност.

Приемане на промени в нормативната уредба, регламентираща обществените отношения в сферата на собствеността и ползването на земите – без подобряване и финално решение на основата за модерно земеделие, а именно поземлените отношения, не би могло да се говори и да се реализира модерно земеделие;

Развитие на ефективно поливно земеделие – държавата е абикирала от своята основна функция за администриране и най-вече развитие на хидромелиорациите в страната.  На практика с малки изключения почти цялата инфраструктура е унищожена и разграбена с помощта на всички правителства до сега. Инвестициите тук са закъснели и нуждата и мащабите им са огромни, но без развито поливно земеделие България ще остане в мизансцена на европейското земеделие, като второстепеннен и неконкурентен производител;

Изграждане на единна информационна система в сектор „Земеделие“ и  дигитализация и прозрачност на поземлените отношения, подаването на документация и  всички регистри свързани със земеделския сектор – един от основните приоритети трябва да е тук. Секторът на земеделието е може би един от най-слабо дигитализираните в страната, свързан е с огромна по размерите си бумащина, с която фермерите трудно се справят. Всички мерки за дигитализация са добре дошли и ще облекчат както земеделските производители така и администрацията.

 

Лошото

Липсва ясна политика и конкретни стъпки по отношение на запазването и развитието на малките населени места, селските райони и младите хора там.

Ахилесовата пета на българското земеделие – животновъдството отново не е изведено като приоритет. Споменати са мерки за администрация и затягане на контрола тук, което ще утежни допълнително животновъдите. Липсва стратегия за дългосрочно развитие на сектор Животновъдство и работа по аномалиите свързани с факта, че България е сред водещите производители на фуражи в ЕС, а внася над 70% от месото за консумация в страната;

Биологично производство – това е един от най-неразвитите сектори в земеделието с множество лоши практики и като цяло се разходват огромни средства без особен ефект. Последните години имаше намаления или спиране на плащанията, което се отрази пагубно на реалните производители на биoлогична продукция и като краен ефект все по-малко фермери се насочват към подобно производство;

Агенция за аграрен маркетинг – нашата страна е ЕДИНСТВЕНАТА в ЕС без функционираща Агенция/Орган за аграрен маркетинг за промотирането на българските хранителни продукти в страната , в ЕС и в трети страни;

 

Липсващото

Фокус върху специализираното образование – земеделският сектор страда от липсата на подготвени професионално кадри. Земеделските техникуми, средни и висши училища са малко, с остаряла база и най-вече с архаични учебни програми от времето на ТКЗС.

Ясна стратегия за късите вериги на доставка на храни – видими са задълбочаващите се процеси по несправедливо разпределение на печалбите между производителите, търговците и веригите. Доставката на храна от полето до крайния потребител е скъпа, неефективна и свързана с разходването на много енергия.

Липсва фокус върху иновациите – българското земеделие е с най-ниско ниво на иновации в ЕС и това е един от основните фактори за сегашното състояние на производство на първична и традиционна земеделска продукция на високи цени;

Инициативи за изсветляване на процедурите и правилата за кандидатстване по ПРСР и Директни плащания. Липсва конкретика по отношение на злоупотребите с европейски средства и ограничаване на големите фондове и холдинги, които са най-големите получатели за европейски средства за сметка на малките и младите фермери, които са здравия гръбнак на европейското земеделие и държавност.

Няма стратегия по отношение на финансирането и застраховането на земеделския бранш. Няма добре функциониращи държавни инструменти за гарантиране и подпомагане на кредитирането на земеделските производители и особено младите и стартиращи фермери, които на практика нямат достъп до банково финансиране. Застраховането на земеделските площи все още е по-скоро екзотика, а в случаите на застрахователно събитие много често има частично изплащане на обезщетенията.

Изразена воля за борба с продажбата и консумацията на некачествена храна. Българите масово се хранят с лоши храни, с неясен произход и съставки, подвеждащи или фалшиви етикети. В страната съществуват два паралелни типа производства на храна – „светъл“ бранш, който изнемогва от изисквания, процедури и проверки и „сив“ сектор, който е по-конкурентоспособен поради липсата на контрол и неплащането на никакви данъци.

Програма/Стратегия за подготовка на земеделския сектор по отношение на предстоящите промени в ОСП след 2020.

 

Какво трябва да се направи?

Фокус и подкрепа на секторите животновъдство, производство на плодове и зеленчуци, скъсяване на веригите за доставка и промотиране на българските продукти в страната и чужбина.

Дигитализация и намаляване на административните процедури и огромното количество хартиена документация и документооборот, които са непосилни за мнозинството земеделски стопани и компании.

Ясни и прозрачни процедури при кандидатстване за подпомагане и субсидии, циклично и дългосрочно оповестяване на сроковете, правилата и процедурите по отделните инструменти, както и по-разбираеми и ефективни информационни кампании.

Мерки за повишаване на приходите на производителите на храна и изсветляване на плащанията в сектора на земеделието и хранително вкусовата промишленост.

Политики и инструменти за измерване на ефектите или липсата им, от досега усвоените милиарди евро и адаптиране и преформатиране на сегашните и бъдещите финансовите инструменти, с цел постигане на по-добри резултати и повишаване на ефективността от разходваните средства. Национална платформа за анализи и стратегии е належаща задача, която трябва да събере представители на администрацията, науката и земеделския сектор на едно място , където да бъдат анализирани силните и слабите страни в сектора, ефективността на всяко вложено евро и измерване на резултатите от този процес.

Намаляване на ДДС на основните храни.

Владимир Владимиров

Владимир Владимиров

гост-автор

Експерт в областта на европейското финансиране и развитие на проекти за земеделие и хранително-вкусова промишленост. Понастоящем управител на собствено земеделско стопанство.

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

Фейсбук:

Подкрепете ни

Бюлетин

Мисъль ТВ

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели