Select Page

Защо ни предаде, бай Тръмпе!

Защо ни предаде, бай Тръмпе!

Речта на Доналд Тръмп в Полша през изминалата седмица се нареди до суперновини като плацентата от „Шейново“, запаленото бунище край Ихтиман и разчистването на останките от архитектурната композиция пред НДК. Американският президент предизвика възторг у своите български почитатели и докара българските си почитатели до отчаяние.

Чакайте, чакайте! – ще каже някой. – Българските почитатели на Тръмп да не би да страдат от раздвоение на личността, та хем са във възторг, хем са в отчаяние! Не. От раздвоение страда България, а не отделните ѝ граждани.

В България има два вида почитатели на Доналд Тръмп. Първите, това са, нека ги наречем „естествените“ негови почитатели. Хора десни, с консервативно и капиталистическо мислене, те се зарадваха, че най-сетне се сложи край на левичарския поход в Америка, който беше създал своя чиновническа каста и беше успял да овладее основните медии до степен, че те бяха надминали по лъжа и демагогия даже нашите жълто-кафяви вестници.

 

Тези „естествени“ почитатели се зарадваха, защото видяха завръщането на нормалността в Америка и се обнадеждиха, че тя може да се завърне и в Европа. В Тръмп те видяха един втори Рейгън – може би малко смешен, нестандартен и прекалено зрелищен в началото, но президент, който ще остави своята следа върху лицето (и историята) на планетата.

 

Втория вид почитатели на Доналд Тръмп в България поне до скоро бяха интелектуалците на проруски настроената левица. Те даже възторжено в деня на встъпването на президента в длъжност основаха свое „Тръмп общество“, за което мнозина се объркаха, че е филиал на Национално движение „Русофили“. Сред лицата на това общество изпъкнаха Борислав Цеков, Светлана Шаренкова, Александър Томов (Лупи), Димитър Иванов (Митьо Гестапото), Илия Лингорски и още 30-40 други. Иван Гарелов чрез специално опровержение до в. „24 часа“ заяви, че бил там, но не бил лице на „Тръмп обществото“. Александър Томов възбудено обяви началото на нов световен ред, а Борислав Цеков уточни какъв ще бъде той: „преустановяване на дрънкането на оръжие и безогледната конфронтация между САЩ и Русия“.

В началото БСП също останаха доволни от избирането на Доналд Тръмп. Дори повериха на своя бивш външен министър Вигенин да изрази позицията им: „За нас тази промяна… може да се окаже и положителна и да имаме един по-различен тип отношения…, за да могат да се решават големите проблеми на света, които няма как да бъдат решени без едно по-активно сътрудничество между САЩ и Русия. Тук бих добавил и Китай“.

Защо? Защо българската левица, защо именно тя с такова възхищение прегърна новината за избирането на Доналд Тръмп за президент на Съединените щати? Много просто. Защото такива бяха повеите от Москва, а когато те задухат, и Дядото мълчи! Следователно, правилният въпрос е защо в Москва така се зарадваха на избирането на Тръмп, че чак, както се говори, депутатите от Думата прекъснали заседанието си и станали на крака, за да аплодират вестта.

 

 

Изглежда или Тръмп нещо ги е преметнал, или те нещо не са доразбрали. Ние, простите граждани, няма как да знаем, защото и информацията ни е малко, пък и аналитичните ни способности са съвсем любителски. Но това, което се вижда и с просто око е, че по незнайна причина в Москва бяха решили, че Тръмп е някакъв русофил, голям почитател и приятел на Владимир Путин (освен на Алла Пугачова според свидетелството на Филип Киркоров), решен да работи за нов световен ред, в който Русия и Щатите ще разпределят влиянието си чрез дружески преговори, а не чрез конфронтация и излишни разходи. Най-сетне американците избраха президент, достатъчно прозорлив и интелигентен, че да обхване и оцени мащабите на Путин!

Това виждане беше спуснато за сведение до всички пропагандни филиали в Европа, включително и в България. Темата беше толкова по-вдъхновяваща и с това, че либералстващите интелектуалци-глобалисти, оставайки верни на Хилари Клинтън и олицетворяваното от нея статукво, се обявиха за противници на Тръмп. Така всеки който се обявеше в подкрепа на Тръмп, щеше да се обяви против „ЕвроГейския“ съюз и т.н.

После Тръмп започна да го усуква. Показа, че не може да върви против волята на Конгреса, пък и не желае. Назначи на ключови позиции стари ястреби с доста сурово мнение за Путин и Русия. Не повдигна темата за отмяна на санкциите. Вместо нея повдигна други две изключително показателни теми: за ангажиментите към НАТО и за разширяването на търговията с американски втечнен газ. Първата води до увеличаване разходите на Русия, а втората – до намаляване на нейните приходи. Двете заедно – до сериозни икономически затруднения. Твърде недружелюбно от страна на Доналд Тръмп.

Така се стигна и до програмната му реч във Варшава, където каза:

 

Настояваме Русия да преустанови дестабилизиращите си действия в Украйна и да се откаже от подкрепата за режимите в Сирия и Иран. Призоваваме Русия, вместо това да се присъедини към общността на отговорните нации в борбата срещу общите врагове и защитата на нашата цивилизация.

 

Ами сега! Какво да кажат българските почитатели на Тръмп? За първия вид, десните почитатели, е ясно. Те ще кажат „Браво!“ и няма да се учудят, защото точно такава политика и такова поведение на президента на Щатите са очаквали от самото начало. Проблемът е за левите му почитатели. Те лесно прегърнаха американски президент-републиканец, прегърнаха даже и стената, която щеше да строи по пътя на латиноамериканските трудещи се. Те толкова по-реакционни неща прегърнаха, та това ли няма! Кофтито е само, че докато го прегръщаха, мислеха, че Тръмп е русофил, пък той се оказа, че не е. Какво ще прави сега „Тръмп обществото“? Нищо, да не унива! Онзи ден научихме, че Китай ще инвестира 11 млрд. долара в Русия. Така че „Тръмп обществото“, разбира се след съответните официални инструкции от Москва, би могло да промени името си на „Си Дзипинг общество“, като всичко друго си остане по старому. Освен, разбира се, ако не получат бойна задача в Македония…

Професионалните пропагандатори са ясни. Те това работят, с това си вадят хляба. Защо обаче пропагандата им, безумна и крещящо лъжлива, намира толкова плодородна почва сред толкова много хора? Хората ли са глупаци? Не, не са. Просто страдат от един общ синдром: тъга по невъзможното.

Има два вида тъгуващи. Първите помнят социализма и реалните облаги, които са получили от него било лично, било чрез родителите и прародителите си. Тогава мнозина се вляха в редиците на казионните „интелектуалци“. Помня как в началото на 90-те една жена истерично крещеше по телевизията: „Имам пет сина, Тодор Живков направи и петимата висшисти!“. Крещеше, забравяйки, че висшист се става, а не те прави някой. Тогава много хора дойдоха в градовете и получиха жилища и автомобили (да имаш автомобил беше цел в живота на цяло поколение) по същия неконкурентен начин, по който се получаваше и висшето образование, по който се ставаше и деятел на културата. Днес можеш често да чуеш: „Баща ми е много известен художник от онова време, обаче тогава той беше репресиран и дисидент“. По онова време, ако си бил репресиран и дисидент, сега няма да си известен, защото никой нямаше да те е чувал. Тези хора определено има за какво да тъгуват.

 

Другите тъгуващи са, нека ги наречем съвсем условно и с любов, младите неудачници. Те не харесват живота си, не харесват постигнатото в него, независимо дали то е адекватно на възможностите и старанието им или не. Те са просто недоволни, защото вярват, че им се полага много повече, но някаква несправедлива сила по престъпен начин им е отнела полагаемото.

 

Те са от този масов тип хора, които мразят наличното и идеализират отсъстващото. Когато България беше член на СИВ и Варшавския договор, такива хора бяха „чуждопоклонници“ и „проводници на западно влияние“. Прекланяха се пред всичко английско, френско и особено западногерманско, а пък да не говорим колко съвсем особено американско! Днес, когато България е член на Европейския съюз и НАТО, такива хора мечтаят за Евразийски съюз. То такъв няма, тъй че и да искаме, не можем да избягаме в него, но те си мислят, че ако имаше и ако бяхме избягали, щяха да запазят и западните си стоки, и западните си вещи, и безвизовите си пътувания и лечението по здравна каса на територията на цяла Европа, но към това щяха да се придадат и някакви други незнайни блага. Човек не оценява това, което има, и винаги копнее по онова което няма, независимо от обективните му качества.

 

Еднакво смешни са както онези, които разправят и си вярват, че Доналд Тръмп е глупак, нахалник и палячо, така и тези, които се мъчат да ни убедят, че е голям хитрец, много наш човек, верен приятел на Путин и скоро ще видим на какво са способни тези два титана.

 

Смешно е. На тези два титана изобщо не им пука от дълбокомисленото мнение на българските „интелектуалци“ във фейсбук. Още по-смешно е, когато всичко това се случва като резултат от една грешно планирана пропагандна стратегия на трета страна, която уж е голям майстор в тези неща.

Сега с любопитство чакаме да видим острия завой в доктрината на професионалните пропагандатори. Какъв ще бъде той много зависи от срещата между Путин и Тръмп, която дори вече може и да се е състояла, когато четете този текст. Но каквото и да излезе от нея, нека си знаем: когато някой пръдне, ние да не бързаме да се… Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

 

Подкрепи Мисъль в Patreon

About The Author

mm

До 1994 е сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 основава собствена компания, която успешно управлява и до днес. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEBасоциация и Фондация „БГ Сайт”.

Харесайте ни във Фейсбук:

Бюлетин

ПОЛИТИКА

ОБЩЕСТВО

БИЗНЕС

Share This

Сподели

Споделете тази статия с вашите приятели